Синдер грабна пистолета, скочи и се опита да избие ножа от ръката му. Изрита го в гърдите и най-сетне ножът отхвръкна. Трън залитна и падна върху един стол. Дори не реагира на болката. Движенията му вече не бяха тъй плавни, а насечени, сковани. Може би заради раните, но вероятно Левана се бе уморила да го владее.
Крес се срина на колене, притискайки корема си. Лицето й бе обляно в сълзи.
— Синдер…
Синдер се надвеси над нея. В лявата си ръка държеше пистолета, в дясната — мокрия от кръвта нож. Цялото й тяло трепереше.
— Звезди…
Тя обърна рязко глава към вратата. Скарлет и Вълка бяха тук.
— Не! Бягайте! Махнете се оттук!
Скарлет я погледна в очите и поклати глава.
— Какво…?
Още оръжия. Още врагове. Още хора, които обичаше и които Левана щеше да й отнеме. Стиснала зъби, Синдер изпрати мислите си, за да овладее биоелектричеството им.
Твърде късно. Вълка вече не можеше да бъде контролиран, а Скарлет беше във властта на Левана.
Синдер отправи взор към Левана. Тя надничаше към тях над резбованата ръкохватка. После погледна към пистолета, който бе захвърлен до вратата.
Скарлет извика и тялото й само се хвърли напред.
Синдер скочи и се плъзна по гладкия под. Оръжията бяха твърде много, заплахите също, а ръцете не й стигаха.
Тя изрита пистолета, който се завъртя край Скарлет и се заби в подиума за гости. Миг след това Скарлет я връхлетя, хвана я за косата, дръпна главата й назад и едва не прекърши врата й. Синдер извика от болка, претърколи се и без да пуска пистолета, замахна с металната си ръка и уцели Скарлет в слепоочието.
Ударът даде резултат. Скарлет я пусна, превъртя се и се просна на пода.
Синдер нямаше време да се обвинява. Чу се рев и тя погледна уплашено Вълка, който ръмжеше яростно. И вече тичаше към нея.
Пистолетът. Ножът. Това беше Вълка, но и не беше, а тя нямаше сили да се бие с него, не сега, не отново…
Пот се стичаше в очите й. Синдер примигна и вдигна пистолета.
Но Вълка бе впил очи в Скарлет. Прескочи Синдер. Тя го изгледа, смаяно, а той взе Скарлет на ръце и я притисна до себе си.
Вълка, чудовището, един от неконтролируемите зверове на кралицата…
Беше си същият.
Синдер преглътна, задави се, преглътна отново и скочи на крака. Олюля се и падна на едно коляно.
— Вълк — рече със заекване. — Моля те… помогни на Крес и Трън… Моля те…
Той вдигна глава. Зелените му очи блеснаха гневно, но сетне хвърли поглед на Крес, която притискаше корема си, смъртно бледа. Погледна и Трън, който се бе свил до падналия стол и сякаш искаше да иде при Крес, но не смееше, защото не вярваше на тялото си.
Вълка кимна.
Синдер си отдъхна — ако не друго, поне можеше да разчита, че Вълка ще изведе приятелите й и ще се погрижи за раните им. Отново се опита да стане на крака. Този път успя. Запрепъва се към трона, стиснала пистолета в една ръка и ножа — в другата. Заобиколи и видя Левана на колене, пъхнала едната си ръка в гънките на роклята, а другата — вкопчила в облегалката на трона. Елегантната й рокля за коронацията се бе надиплила около нея и контрастираше с гротескното й лице. Кралицата се бе отказала да използва обаянието си.
Синдер се презираше, задето нарече Ливана гротескна. И тя като нея бе станала жертва. Хората наричаха металните й крайници гротескни, неестествени, противни…
Не. Левана беше чудовище, но не заради лицето, което бе крила години наред. Нейната уродливост бе заровена по-дълбоко.
Пот отново замъгли очите на Синдер, но тя светкавично я изтри и насочи пистолета към сърцето на Левана.
В същия миг Левана вдигна ръката си, която бе пъхнала в разкошната си рокля. Стискаше пистолета, който Синдер бе запратила към подиума. Ръката й трепереше, сякаш пистолетът непоносимо й тежеше, и по всичко личеше, че държи оръжие за първи път. Та тя беше кралица все пак. Имаше слуги, които убиваха вместо нея.
Кралицата се съсредоточи и Синдер усети как мускулите на дясната й ръка се изпъват, а сухожилията й се сковават.
Тя изкриви лице и погледна пистолета в ръката си. Пръста на спусъка.
Опита се да го дръпне.
Подкани пръста си да го дръпне. Помоли му се.
Дръпни спусъка.
Дръпни го!
Ръката й затрепери, пистолетът заигра. Дишаше на пресекулки, спусъкът се заби в показалеца й.
Но не можеше да го натисне. Не можеше.
Страхът на Левана се топеше. Усмихна се облекчена, но челото й бе все така сбръчкано от усилието да се съсредоточи. Да държи здраво ръката на Синдер, пръста, пистолета й. Плъзна език като змия и навлажни пресъхналите си устни.
— Аха — прошепна тя с поглед, блеснал от гордост. — Виждам, че и ти си се изморила.
Синдер изсумтя. Тялото й се разтресе. Тя втренчи поглед в треперещата ръка на кралицата и хвърли цялата си енергия към нея.
Очите на Левана се разшириха. Косата й залепна по белезите на лицето й. Погледна предателската си ръка.
Синдер накара ръката й да се свие. Вдигна пистолета нагоре. Всеки сантиметър, всеки миг беше жестока битка.
