Уинтър полностью

— Боя се, че на принцесата й липсва воля и смелост за тези гледки.

Сред публиката се разнесе сподавен смях — отвращението на Уинтър от процесите беше извор на забавление за придворните.

Кралицата се обърна, но Уинтър не можа да вдигне глава. Тя беше момиче от лед и стъкло. Зъбите й бяха чупливи, дробовете й като нищо можеха да се пръснат на парчета.

— Така е — отвърна Левана. — Често дори забравям, че е тук. От теб има толкова полза, колкото от една парцалена кукла, нали, Уинтър?

Отново смях, този път по-силен, сякаш кралицата бе дала позволение да се присмиват на принцесата. Само че Уинтър не можеше да отвърне нито на кралицата, нито на смеха. Тя не откъсваше очи от чародея, опитвайки се да скрие страха си.

— О, тя съвсем не е толкова безполезна — отвърна Еймъри. Уинтър все така го зяпаше. На гърлото на мъжа се появи тънка пурпурна линийка и от раната започна да блика кръв. — Най-красивото момиче на цялата Луна? Ако питате мен, някой ден от нея ще излезе щастлива съпруга на някой от мъжете от обкръжението ви.

— Най-красивото момиче ли каза, Еймъри? — попита Левана безгрижно, умело прикривайки гнева си.

Еймъри веднага се поклони.

— Без „най“ отпред, кралице моя. Никой смъртен не би могъл да се сравни с вашата прелест.

Приближените на кралицата побързаха да се съгласят и изведнъж от всички страни заваляха хиляди комплименти, но въпреки това Уинтър все още усещаше похотливите погледи на не един от благородниците.

Еймъри тръгна към трона, а отрязаната му глава се килна, тупна върху мрамора, затъркаля се, търкул-търкул, и спря в замръзналите крака на Уинтър.

Със застинала усмивка.

Момичето проплака жално, но звукът бе затрупан от снега в гърлото й.

Всичко е плод на твоето въображение.

— Тишина — нареди Левана, щом се насити на хвалбите. — Свършихме ли вече?

Ледът най-сетне бе достигнал очите на Уинтър и тя нямаше друг избор, освен да ги стисне, за да се отърве от безглавия призрак на Еймъри, затваряйки се в студа и тъмнината.

Тук ще умре, без да скърби за живота си. Ще остане погребана под лавината от смърт. И никога повече нямаше да й се наложи да види ново убийство.

— Има още един затворник, който трябва да бъде осъден, кралице моя. — Гласът на Еймъри отекна в студената празнина в съзнанието на Уинтър. — Сър Хиацинт Глина, кралски страж, пилот и телохранител на чародея Сибил Мира.

Уинтър ахна, ледът се пръсна и в тронната зала изригнаха безброй остри лъскави късчета, които се посипаха по пода. Никой друг не ги чу. Никой друг не ги забеляза.

Еймъри, с глава на раменете, отново я наблюдаваше, сякаш бе чакал да види реакцията й. С едва забележима самодоволна усмивка той отново насочи вниманието си към кралицата.

— Ах, да — рече Левана. — Доведете го.

Вратите към тронната зала се отвориха и той се появи, приклещен между двама стражи, с вързани на гърба ръце. Русата му коса беше сплъстена, няколко кичура бяха полепнали за челюстта му. Изглежда, скоро тялото му не беше виждало вода, но иначе Уинтър не откри видими следи от мъчения.

Стомахът й се обърна. Цялата топлина, която ледът бе изсмукал, изби по кожата й.

Следи гласа ми, принцесо. Чуй ме, принцесо.

Отведоха го в средата на залата. Хиацинт стоеше с безизразно лице. Уинтър впи нокти в дланите си.

Той не я погледна. Нито веднъж.

— Хиацинт Глина — поде Еймъри, — обвинен сте в предателство срещу короната. Вие не сте съумели да опазите живота на чародея Мира и да заловите добре известната на всички ни лунитянка беглец, въпреки че сте прекарали почти две седмици в компанията на споменатата бегълка. Вие сте предател спрямо Луната и нашата кралица. Престъпленията ви се наказват със смърт. Какво ще кажете в своя защита?

Сърцето на Уинтър биеше оглушително в гърдите й. Тя извърна умолителен поглед към мащехата си, но Левана изобщо не поглеждаше към нея.

— Признавам се за виновен по всички обвинения — отвърна Хиацинт и Уинтър пак го погледна, — с изключение на обвинението, че съм предател.

Пръстите на Левана трепнаха, тя започна да драска с нокти по ръкохватката на трона.

— Обясни!

Хиацинт стоеше изправен и непоколебим, като че беше на пост, а не пред съд.

— Както вече казах, не залових бегълката, защото се опитвах да спечеля доверието й. По този начин исках да събера сведения, които да донеса на моята кралица.

— А, да, ти си шпионирал нея и съучастниците й. Спомням си оправданието ти от часа на залавянето ти. Освен това си спомням, че не можа да ми кажеш нищо важно, само лъжи.

— Не са лъжи, кралице моя, макар че ще призная — подцених киборга и нейните способности. Тя ги криеше от мен.

— Ето значи колко си спечелил доверието й. — В тона на кралицата се долови присмех.

— Аз исках да науча повече от това какви са уменията на киборга, кралице моя.

— Спри да си играеш с думите. Чашата на търпението ми и бездруго всеки миг ще прелее.

Сърцето на Уинтър изстина. Не и Хиацинт. Тя нямаше да издържи да седи и да гледа как го убиват.