Ще се пазари за него, реши тя, макар че планът й имаше един недостатък. Какво можеше да им предложи в пазарлъка? Нищо, освен живота си, а Левана нямаше да приеме.
Можеше да получи припадък. Да изпадне в истерия. В този миг това надали щеше да е далеч от истината, но дори да ги отклонеше временно от намеренията им, само щеше да отложи неизбежното.
И друг път се бе чувствала безпомощна, но никога по този начин.
В такъв случай оставаше само едно нещо. Да се хвърли пред острието.
О, това никак нямаше да се понрави на Хиацинт.
Без да подозира за решението на Уинтър, младият мъж почтително склони глава.
— Докато бях с Лин Синдер, научих за съществуването на устройство, което, ако се свърже с нервната система, може да неутрализира действието на лунната дарба.
Думите му предизвикаха любопитство сред присъстващите. Те изпънаха, проточиха напред вратове.
— Невъзможно! — изстреля Левана.
— Лин Синдер разполага с доказателства за възможностите му. Така, както ми беше описано, устройството предпазва биоелектричеството на хората, тъй че да не може да бъде манипулирано. Но поставено на лунитяни, то не им позволява да използват дарбата. Лин Синдер е пристигнала на бала на Източната република с инсталираното в тялото й устройство. Едва след като то е било унищожено, тя е могла да използва обаянието си — както сама видяхте със собствените си очи, кралице моя.
В думите му се долавяше известно нахалство. Левана стисна ръце в юмруци и кокалчетата й побеляха.
— Колко са тези предполагаеми устройства?
— Доколкото ми е известно, няма друго, освен счупеното, което е било инсталирано на киборга. Но подозирам, че патентът или схемите все още съществуват. Изобретател е бил вторият баща на Лин Синдер.
Кралицата държеше по-леко ръкохватката.
— Интригуваща информация, сър Глина. Но тя говори повече за отчаяния ти опит да спасиш кожата си, отколкото за истинска невинност.
Хиацинт равнодушно сви рамене.
— Ако верността ми не личи по начина, по който се държах с врага, снабдих се с информация и предупредих чародея Мира за заговора за отвличането на император Каито, не знам какво друго доказателство бих могъл да ви дам, кралице моя.
— Да, да, анонимното съобщение, получено от Сибил, което я известява за плановете на Лин Синдер. — Левана въздъхна. — Вижда ми се крайно удобно, че съобщението, за което твърдиш, че си изпратил, не е видял друг, освен Сибил, а тя е мъртва.
За първи път под втренчения поглед на кралицата Хиацинт изгуби самообладанието си. Той все така не извръщаше взор към Уинтър.
Кралицата се обърна към Джерико Солис, капитана на стражата.
— Ти си бил със Сибил в онзи ден, когато е нападнала кораба на враговете ни, но при все това твърдиш, че не е споменала за никакво съобщение. Имаш ли да добавиш нещо?
Джерико излезе крачка напред. От пътуването до Земята той се бе завърнал с доста синини, но повечето вече избледняваха.
— Кралице, чародеят Мира беше сигурна, че ще открием Лин Синдер на онзи покрив, но не спомена за информация отвън — все едно дали анонимно, или не. Когато корабът кацна, именно чародеят Мира нареди да заловим Хиацинт Глина.
Хиацинт смръщи вежди.
— Може би все още е била ядосана, че я прострелях. — Той замълча, сетне добави: — В моя защита — бях под контрола на Лин Синдер.
— Явно доста неща имаш да кажеш в своя защита — отбеляза Левана.
Хиацинт не отвърна. Това беше най-спокойният затворник, който Уинтър бе виждала — той, който знаеше по-добре от всеки друг какви ужасни убийства бяха ставали в тази зала точно на мястото, където стоеше. Вместо да се разгневи от дързостта му, Левана изглеждаше замислена.
— Позволете ми да говоря, кралице?
Тълпата се раздвижи шумно и на Уинтър й трябваше малко време да различи онзи, който се обади. Беше войник от стражите. Един от безмълвните орнаменти в двореца. Момичето го разпозна, но името му не й беше известно.
Левана го изгледа кръвнишки и Уинтър си помисли, че мащехата й пресмята дали да му даде позволението си, или да го накаже, задето се бе обадил, без да го питат. Накрая рече:
— Как се казваш и защо се осмеляваш да прекъсваш процеса?
Стражът пристъпи напред и както винаги, втренчи поглед в стената.
— Казвам се Лиам Кини, кралице моя. Аз съм един от войниците, които прибраха тялото на чародея Мира.
Въпросително вдигане на веждите към Джерико; утвърдително кимване в отговор.
— Продължавай — нареди Левана.
— Когато открихме господарката Мира, у нея имаше портскрийн и макар той да се бе счупил при падането, ние го предадохме като улика по делото за убийството й. Чудех се дали някой се е опитал да възстанови въпросното съобщение.
Левана се обърна пак към Еймъри, наложил маска на лицето си, която Уинтър добре познаваше. Колкото по-приятен израз имаше, толкова по-разгневен беше той.
— В действителност ние успяхме да влезем в последните съобщения на портскрийна. Аз тъкмо се канех да отворя дума за тях.
Това беше лъжа и Уинтър се обнадежди. Еймъри беше изпечен лъжец, особено когато това беше в негов интерес. Той мразеше Хиацинт. Не би издал нищо, което би помогнало на стража.
Надежда. Слаба, крехка, жалка
