Наближаваха и ако с тях имаше чародей, не след дълго щяха да са достатъчно близо, че да доловят биоелектричеството, което се излъчваше от стаята по поддръжката. Тя си представи разположението на кораба и се опита да измисли някакъв план, но вече нямаше никаква надежда да се измъкнат, без да ги забележат.
Щеше да се наложи да си пробият път навън с бой. Щеше да се наложи да се бият по целия път до тунелите.
— Синдер — прошепна Трън. Той стоеше като истукан и чакаше командите на Синдер. — Пусни ме навън.
Крес рязко вдигна глава, но той не отвърна на погледа й.
— Какво? — намръщи се Синдер.
— Прати ме като примамка навън през главната рампа, далеч от вратите към тунелите. Ще отвлека вниманието им, докато успеете да се измъкнете през товарното.
— Трън…
— Направи го! — Очите му светнаха. Той все така не поглеждаше към Крес. — Успяхме да кацнем на Луната. Тук не ви трябва нито пилот, нито капитан.
Пулсът на Синдер биеше гръмовно.
— Не е необходимо…
Отвън някой изрева:
— Залата за пресконференции е чиста!
— Не губи повече време! — процеди Трън през зъби. — Ще ги пратя за зелен хайвер, а после ще направя кръг и ще се върна при вас.
Синдер разбираше, че Трън се държи крайно нахакано, но се улови, че кима в същи миг, в който Крес поклати глава.
— Контролът ми върху теб в кораба ще прекъсва от време на време, но ако мога да те намеря, щом се измъкнем навън, веднага ще те поема отново.
— Ясно. — Трън стисна зъби.
— Пази се — гласът на Крес прозвуча повече като писукане, отколкото като шепот, и Трън спря погледа си върху нея само за миг…
А след това Синдер отвори вратата с ритник и Трън полетя по коридора. Блъсна се в стената, но се оттласна и залитна наляво. Хукна към главната палуба, размахал бясно крака и ръце. Не след дълго Синдер вече не можеше да го стигне. Делеше ги твърде много метал. Синдер изгуби контрол и Трън остана сам.
Секунди след това се чу трясък. Трън беше счупил нещо.
Синдер се помоли това да не е някое безценно произведение на изкуството, собственост на Източната република.
От съседната стая след него се впуснаха десетки крака. Синдер насочи мислите си, но не усети друго биоелектричество, освен това на Вълка. Тази част на кораба беше чиста.
Тя подаде глава в коридора. Отвън нямаше жива душа. От другия край на кораба се чуха викове.
Синдер хукна в обратната посока на онази, в която беше пратила Трън. Другите се втурнаха след нея две нива надолу по тясното, спираловидно стълбище, през кухня с промишлени размери, пред която кухнята на „Рампион“ приличаше на детски комплект за игра, и по малкия коридор, който разделяше доковете за капсулите. Над капака, през който щяха да се спуснат в товарното, спряха. Синдер чуваше отдолу местене и тропане на машини, но нямаше как да разбере дали това са земни работници, стоварващи багажа, или лунитяни, които го инспектират.
Който и да беше, те нямаха време да го чакат да си тръгне.
Синдер зареди куршум в пръста си. На борда на „Рампион“ бяха открили изобилие от амуниции, но за съжаление Каи не успя да й набави нови упоителни стрелички от Земята.
Твърде късно. Нямаше време за размисъл.
Вълка отвори капака и пръв скочи вътре. Синдер отново пое контрол върху тялото му, в случай че долу имаше лунитяни, но тя нямаше нищо общо с ръмженето и озъбването.
Синдер скочи до него. Подът издрънча и следващата беше Ико, а най-накрая по стълбата се чуха плахите стъпки на Крес.
Три фигури, които преглеждаха сандъците, се извърнаха с лице към тях. Синдер регистрира униформите на един облечен в черно чародей и двама лунни стражи. В този момент изтрещя пистолет.
Левият й крак изхвърча напред. Ударната вълна премина през таза й и отекна в гръбнака. Куршумът беше уцелил металното й бедро.
Крес извика и замръзна на стълбата. Раздвижи се едва когато Ико я хвана и я издърпа оттам. Синдер накара краката на Вълка да се размърдат. Те изтичаха зад едно пале, натоварено със стоки от Източната република, и в този миг нов куршум изсвистя върху стената над тях. Трети удари сандъка и разтроши дървото от другата страна.
Стрелбата секна.
Синдер притисна гръб в сандъка и се опита отново да се ориентира. Насочи мислите си, откри пращящото биоелектричество на лунитяните, но, естествено, стражите вече бяха под контрола на чародея.
Рампата, по която можеха да избягат от кораба, се намираше в другия край на товарното помещение.
Настана мрачна тишина. Синдер стоеше на тръни и се ослушваше за приближаващи стъпки. Очакваше лунитяните да опитат да ги обградят и знаеше, че оръжието им няма да остане безмълвно задълго.
За първи път ръцете на Вълка стояха неподвижни и на Синдер й хрумна, че
Сега й се искаше да бяха се упражнявали повече как да превръща хората в оръжие. Умение, в което Левана и нейните раболепни слуги бяха виртуози.
