Уинтър полностью

Ако имаше човек, който да събуди подозренията, то това беше той. Само двамата с Торин знаеха за Синдер и приятелите й, а изражението на Торин бе спокойно, както винаги. Екипажът на кораба беше твърде зает с процедурите по пристигането, за да се интересува къде е изчезнал американският министър на отбраната, а останалите пътници тънеха в неведение за гостите, които се бяха качили на борда.

Затова пък Каи не спираше да мисли за приятелите си и за начинанието, в което им оказваше помощ. Те щяха да нападнат Луната. Да вдигнат бунт. Да сложат край на войната.

Той не спираше да мисли и за хилядите дреболии, които можеха да се объркат.

Трябваше да се съсредоточи. Работата им щеше да има успех само ако Левана повярваше, че Каи е решен веднъж завинаги да доведе до край брачния им съюз. Той трябваше да я накара да повярва, че е спечелила.

Рампата започна да се спуска. Каи си пое дълбоко въздух и го задържа, за да проясни ума си. Опитваше се да убеди себе си, че иска венчавката и съюза.

Кралският порт на Артемизия светеше от долу до горе и това незабавно разтревожи Каи. Стените бяха черни, от камък, но осветени от мънички лампи и приличаха на нощно небе, изпъстрено със звезди. Тук имаше доста на брой кораби с различна големина, предимно лунни. Всичките до един блестяха в чисто бяло, по тях бяха изрисувани непознатите руни и се виждаше кралският герб. Сред корабите Каи разпозна и земни символи — някои от гостите вече бяха почнали да пристигат. Той се изпълни с ужас, че ги вижда заедно.

Някакво движение привлече погледа на императора и той забеляза самата Левана да се носи по широката платформа, която опасваше доковете. Беше заобиколена от антуража си: вечно самодоволният главен чародей Еймъри Парк стоеше от дясната й страна, а зад нея вървеше момиче със светлосиня рокля, привело глава. Лицето му бе скрито зад буйни черни къдрици. С тях имаше още петима чародеи и поне дузина стражи. Многочислената охрана беше внушителна и според Каи ненужно показна.

Дали Левана очакваше нещо да се обърка? Или искаше да ги сплаши?

Каи събра кураж и слезе по рампата, за да посрещне кралицата. Неговият антураж, в това число десет от собствените му охранители, го последваха.

— Ваше Величество — поздрави я Каи и пое подадената му ръка. Наведе се да я целуне.

— Все така официален — отвърна Левана с противно нежния си глас, от който го полазиха тръпки. — Не може вечно да използваме тези нелепи обръщения. Може би аз трябва да започна да ви наричам „любими мой“, а вие ще ми казвате „любима моя“.

Каи остана наведен над ръката й. От омраза кожата му се изприщи там, където се опря в нейната. След като мигът се проточи достатъчно дълго, той пусна ръката й и се изправи.

— Ваше Величество — поде той отново, — за мен е чест да бъда ваш гост на Луната. Предците ми биха се изпълнили с гордост, ако можеха да видят това събитие.

— Удоволствието е изцяло мое. — Левана огледа посланиците, струпани на рампата на кораба. — Надявам се, че ще останете доволни от нашето гостоприемство. Ако се нуждаете от нещо, моля ви, кажете на някой от прислужниците и те ще имат грижата да изпълнят желанията ви.

— Благодаря ви. Всички сме любопитни да видим прославения разкош на белия град.

— Не се и съмнявам. Доведох слуги, за да разтоварят багажа ви и да го отнесат до стаите ви.

— Няма да е необходимо. Екипажът ни вече разтоварва кораба. — Той посочи над рамото си. Втора рампа беше спусната от товарното помещение. Каи беше подчертал пред капитана, че желае екипажът да се заеме най-напред със стоварването. Той искаше корабът да се опразни от хората и багажа час по-скоро, за да могат Синдер и останалите да не стоят като в капан на доковете твърде дълго.

— Бързо действате — отбеляза Левана. — В такъв случай посланиците ви могат да последват чародей Линдвурм до апартаментите за гости. — Тя посочи мъжа с черната роба. — Сигурна съм, че след дългото пътуване се нуждаят от почивка.

И уплашените спътници на Каи набързо бяха отведени пред огромните сводести врати, върху които блестеше рисунката на лунния сърп над Земята. Присъствието на спътниците му не защитаваше по никакъв начин сигурността им, но Каи пак се почувства изоставен, когато с Торин и стражите останаха сами на дока.

— Дано не сметнете, че съм постъпила грубо, като не представих цялата си свита на гостите ви — обади се Левана. — Доведената ми дъщеря лесно изпада в униние и многото нови лица може да я разстроят. — Ръката на кралицата се понесе настрани, сякаш тя дирижираше симфония. — Но позволете ми поне вас да представя на доведената си дъщеря, принцеса Уинтър Хейл-Блекбърн от Луната.

— Разбира се. Толкова много съм слушал… за… вас.

Гласът на Каи замря, когато принцесата повдигна глава и го погледна през гъстите си мигли. Погледът й беше кратък, бегъл, но достатъчен, за да пламне червенина по врата му, та чак до ушите му. Той беше слушал разкази за приказната хубост на принцесата. Хубост, която не беше сътворена от обаянието й, както се говореше, за разлика от красотата на Левана. Мълвата не беше преувеличила.