Каи се покашля и се застави да се усмихне спокойно.
— За мен е чест да се запозная с вас, Ваше Височество.
Очите на принцесата светнаха шеговито, когато пристъпи до кралицата и се поклони с грацията на танцьорка. Когато отново се изправи, Каи за първи път забеляза белезите. Три еднакви следи прорязваха дясната й буза. Те също бяха част от легендата заедно с историята как от завист Левана насила принудила принцесата да обезобрази лицето си.
От гледката стомахът на Каи се обърна.
Принцеса Уинтър му се усмихна хрисимо, без да разтваря устните си.
— Честта е моя, Ваше Императорско Величество. — Момичето се приближи още и целуна леко Каи по посинената буза. Колената му омекнаха. Остана му достатъчно здрав разум и той се благодари, че Синдер не бе станала свидетел на целувката, защото нещо му подсказваше, че докато е жив, ще му натяква за това.
Принцесата отстъпи назад и той отново можа да си поеме дъх.
— След като бяхме представени един на друг, занапред вече спокойно можем да изоставим официалния етикет. В края на краищата с предстоящата сватба вие на практика ще станете мой баща.
Каи се олюля назад и зяпна от изненада.
В погледа на принцесата светна сдържан смях и тя отново зае мястото зад мащехата си. Момичето не изглеждаше нито унило, нито разстроено.
Кралицата изгледа ядно доведената си дъщеря, сетне посочи мъжа от другата си страна:
— Вие сигурно си спомняте главния чародей Еймъри Парк.
Каи затвори устата си и кимна леко, но в отговор получи единствено присъщото за Еймъри доволство.
— Добре дошли на Луната — рече мъжът провлечено.
Каи огледа набързо останалата част от антуража и разпозна двама от стражите. Присъствието на капитана на кралската гвардия не го учуди, но зъбите му скръцнаха, когато забеляза русия страж — сянката на Сибил Мира по време на гостуването му в Ню Бейджин.
Съмнение прониза съзнанието му. Синдер вярваше, че стражът е техен съюзник, но сега подозираше, че той ги е предал при опита им за бягство от двореца. Присъствието му тук с гвардейска униформа потвърждаваше подозренията й.
Все едно, помисли си той. Синдер успя въпреки предателството му.
Левана се ухили, сякаш доловила непокорните му мисли, въпреки цялото му усилие да изглежда спокоен.
— Остава само още един въпрос, за който да се погрижа, преди да ви отведа до стаите ви. — Тя щракна с пръсти и двама от чародеите и шестима гвардейци вдигнаха глави. — Претърсете кораба им.
Въпреки старанието си да се държи нормално, Каи не можа да стаи паниката, която пламна в гърдите му.
— Моля? — Той извъртя глава, докато антуражът минаваше покрай него. — Какво правите?
— Скъпи мой, нима мислехте, че сляпо ще се доверя на думата ви, след като веднъж вече показахте твърде много съчувствие към враговете ми? — Кралицата преплете пръсти. Ще рече човек, че обсъждаха времето. — Докато наблюдавахме флотилията ви, забелязахме, че взехте няколко пътници от Американската република, но те явно са твърде свенливи, за да излязат.
Стомахът на Каи се сви, когато един от стражите издърпа него и Торин зад кралицата и той безпомощно се взираше в хората на Левана, които се качиха на кораба. Ако собствените му стражи искаха да го защитят, то вече бяха под контрола на лунитяните.
Каи стисна юмруци.
— Това е нелепо. Американците слязоха с групата, която току-що изпратихте. На кораба няма нищо друго, освен багаж и сватбени подаръци.
Лицето на кралицата стана сурово.
— За ваше добро, император Каито, дано казвате истината. Защото ако сте дошли тук, за да ме предадете, боя се, че визитата ви ще бъде крайно неприятна.
Синдер се беше свряла в ъгъла на една стаичка по поддръжката и сърцето й биеше бясно в мрака. През процепите на вратата се разливаха ивици мъждива светлина, благодарение на които можеше да различи очертанията и светналите очи на приятелите си. Под краката им в товарното се чуваха стъпки и тропане, докато екипажът стоварваше багажа.
Синдер опитваше да гледа на пристигането си на Луната като на завръщане у дома. Тя беше родена тук — на Луната, в този град. Тук хората отпразнуваха появата й на бял свят. Тук тя трябваше да порасне и да стане кралица.
Но колкото и да се насилваше, Синдер не се чувстваше у дома си. Беше се скрила в помещението по поддръжката и имаше съвсем реална опасност да бъде убита на секундата, в която някой я разпознаеше.
Тя хвърли поглед към приятелите си. До нея стоеше Вълка, стиснал зъби и сбърчил съсредоточено чело. На отсрещната стена бе клекнала Ико, закрила с две ръце устата си, като че нуждата да мълчи беше изтезание за нея. В глухото безмълвие Синдер долавяше слабото бучене, което идваше от андроида и издаваше наличието на мотор под синтетичната й кожа. Вратът й вече беше поправен — Каи й донесе точно това, от което тя се нуждаеше.
До Ико стоеше Трън. Едната си ръка бе преметнал през раменете на Крес, а със свободната се почесваше по брадата. Сгушена до него, Крес беше по-бледна от обичайното и страхът й личеше дори в тъмнината.
