Транспортът, естествено, се контролираше от правителството. Левана не искаше външните сектори да имат лесна връзка помежду си. Колкото по-малко общуваха хората, толкова по-трудно би им било да организират бунт.
В тунела прозвуча серия от позвънявания и Синдер подскочи. Последва кратка мелодия.
— Химнът на лунитяните — рече Вълка с мрачно изражение, сякаш таеше отдавнашна дълбока омраза към песента.
Химнът свърши и се чу приятен женски глас:
— Колко мило! — изсумтя Трън.
Скоро дочуха ритмичните стъпки на изнурените работници, които се изливаха по улиците.
Вълка наклони глава, за да им даде знак, че е станало време, и ги поведе по стъпалата. Излязоха на изкуствената дневна светлина, където заобленото стъкло на купола скриваше блясъка на звездите. Секторът беше също толкова неугледен, колкото и тунелите под него. Синдер се взираше в кафяво-сивия пейзаж. Тесни улички и занемарени постройки, чиито прозорци бяха без стъкла. И прах, прах, навсякъде прах.
Улови се, че отбягва първите малобройни групички. Инстинктът й подсказваше да стои скрита, но никой не им хвърли дори бегъл поглед. Хората, край които минаваха, имаха уморен вид, бяха мръсни и рядко проговаряха.
Вълка разкърши рамене. Погледът му се стрелкаше по къщите, по прашните улици, по изкуственото небе. Синдер се чудеше дали се чувства неловко, задето надничаха в миналото му, и се опита да си представи Вълка като обикновено момче с любящи родители и дом, в който е расъл. Преди да бъде отнет от семейството си и да бъде превърнат в хищник.
Беше невероятно, че всички мутанти от армията на Левана, всички до един са тръгнали оттук. Колцина са били благодарни за шанса да се измъкнат от прахоляка на тези сектори, който покриваше домовете и пълнеше дробовете им?
Колко ли са страдали горчиво, че напускат семействата си?
Тя си спомни графита:
Вълка посочи една тясна уличка.
— Насам. Улиците с къщите са предимно във външния периметър на сектора.
Те тръгнаха след него, като се стараеха да влачат краката си и да вървят с наведени глави, за да подражават на работниците. Трудна работа, когато адреналинът на Синдер пулсираше неистово, а сърцето й биеше лудо.
Първата част от плана й вече се бе провалила. И тя нямаше никаква представа какво ще прави, ако и сега се разминат със сполуката. Родителите на Вълка й трябваха живи, за да им станат съюзници. Тя се нуждаеше от сигурното убежище, което щяха да намерят при тях и където щяха да измислят какво да правят без Крес.
По-надалеч от това не можеше да мисли.
Да намери скривалище.
Чак тогава щеше да започне да се тревожи за революция.
Не се бяха отдалечили много от тунела, когато Синдер забеляза първите униформени войници, стиснали заплашително оръжие. За разлика от цивилните граждани те носеха маски, които ги предпазваха от прахоляка.
При вида им Синдер потръпна и хвърли поглед наоколо, търсейки типичната аура на чародея. Никога не беше срещала войник, далеч от чародей, но тук нищо не долавяше.
Как беше възможно няколко слабоумни войници да упражняват такава власт над стотици надарени цивилни? Лунитяните в тези сектори едва ли бяха толкова силни, колкото Левана и приближените й, но сигурно можеха да манипулират десетина стражи.
Щом си зададе въпроса и отговорът сам се появи.
Войниците бяха без чародеи, но заплахата оставаше, внушена от присъствието им. Хората от този сектор можеха да се разбунтуват. Можеха да убият войниците или да ги подчинят на волята си. Но този акт на открито неподчинение щеше да предизвика гнева на кралицата. Войниците, които щяха да ги сменят, щяха да получат закрилата на чародея, а отмъщението им щеше да е безмилостно.
Когато минаха покрай стражите, Синдер извърна лицето си на другата страна.
Те се затътриха през центъра, където насред прашен площад имаше фонтан, край който се стичаше навалицата. В средата на фонтана се издигаше статуя с воал и корона на главата, а от протегнатите й ръце се лееше вода — сякаш предлагаше на минувачите самия живот.
Като видя статуята, кръвта на Синдер замръзна. Левана беше седнала на трона едва преди едно десетилетие, а вече беше оставила следа в тези далечни сектори.
Какъв красив, спокоен фонтан, а човек изпитваше страх, като го гледа.
Четиримата вървяха след разсейващата се тълпа през улици с фабрики и складове, които миришеха на химикали, но скоро след индустриалните сгради се заредиха къщи.
