Той беше отрасъл с Уинтър, защото бащите им бяха приятели, въпреки че не беше прилично една принцеса да се катери по дърветата и да се бие с меч срещу сина на обикновен войник. Хиацинт си спомни как веднъж, само веднъж, се бе опитал да я целуне. Той беше на десет, а тя на осем. Беше се засмяла и като му обърна гръб, го смъмри.
Не, неговата единствена защита беше да се преструва, че пукната пара не дава, задето всички знаят за любовта му. И техните подигравки не го интересуват. И всеки път, когато Левана споменаваше принцесата, кръвта му не се смразяваше. И не го беше страх, че Левана ще използва Уинтър срещу него.
Левана слезе от подиума.
— Уинтър получи най-добрите учители, най-фините дрехи, най-екзотичните животни за менажерията й. Когато ми поискаше нещо, аз се стараех да удовлетворявам желанията й.
Тя замълча, но Хиацинт реши, че не очаква да й отговори.
— Но въпреки всичко нейното място не е тук. Умът й е твърде слаб, за да бъде полезна, а отказът й да скрие противните си белези я превърна в посмешище сред приближените ми. Тя направи за смях короната и кралското семейство. — Кралицата стисна зъби. — Доскоро аз не си давах сметка колко голямо е унижението й. Еймъри предложи на момичето ръката си. На по-добра партия не можех и да се надявам, след като тя няма кралска кръв. — Гласът й се превърна в ръмжене и Хиацинт отново усети изучаващия й поглед върху себе си, но вече се бе овладял. Тя нямаше да го ядоса даже и по този въпрос.
— Но не — най-сетне изрече кралицата. — Момичето отказва дори това щедро предложение. И то не за друго, доколкото разбирам, а за да зареже моя най-ценен съветник и да унизи още повече двора ни. — Тя вирна брадичка. — А сега и този инцидент в АР-2. Сигурна съм, че си спомняш?
Хиацинт сви устни сърдито. Ако не беше тъй бдителен, щеше да изругае.
— Не? — измърка Левана, когато той си замълча. — Позволи ми да опресня спомените ти.
Тя плъзна пръсти по нетскрийна. Той светна в изящната си рамка и показа кадър от няколко старинни малки магазинчета. Хиацинт се видя как се усмихва на Уинтър. Побутна я с рамо и я остави и тя да го побутне. С крайчеца на очите си всеки надзърташе към другия, когато той не гледаше.
Сякаш някой го прободе в гърдите. За всеки страничен наблюдател беше ясно какво изпитват един към друг.
Хиацинт гледаше, макар че не беше нужно. Той си спомняше децата и тяхната ръчно изработена корона от вейки. Помнеше колко красива беше Уинтър, когато безгрижно я сложи на главата си. Помнеше как я дръпна от главата й и я натика в кошницата.
Надяваше се, че цялата работа ще мине незабелязано.
Ама че глупак. Надеждата беше спасението на страхливците.
Премести поглед пак към кралицата, но тя гледаше записа намръщена, а в очите й се четеше ненавист. В началото подхвърли нещо за специална мисия, която да докаже верността му, а засега говореше само за Уинтър и позора, в който се бе превърнала.
— Разочарована съм от теб, сър Глина. — Левана го заобиколи. — Аз си мислех, че може да ти се вярва, че ще я държиш под контрол и няма да й позволиш да направи нищо, с което да посрами мен и двора ми. Но ти не оправда доверието ми. Как мислиш, биваше ли принцесата така да се шляе в града и да се прави на кралица пред верните си поданици?
Примирен със смъртта си, Хиацинт я гледаше, без да трепне. Тя го бе довела тук, за да го екзекутира. А той беше благодарен, че Уинтър е била пощадена.
— Е? Няма ли да кажеш нещо за свое оправдание?
— Не, кралице моя, но се надявам да ми позволите да говоря в нейна защита. Децата й поднесоха подарък в знак на благодарност, задето купи цветя от магазина им. Объркаха се, не са знаели какво означава короната. Принцесата искаше само да ги зарадва, нищо повече.
— Объркали се? — Левана го изгледа ядно. — Децата се объркали? — Изсмя се тя. — И докога трябва да търпя това объркване? Трябва ли да подмина противното им обожание? И как възхваляват красотата и белезите й, сякаш те са почетен орден, когато дори не разбират колко слаба е тя! Болестта й, виденията й! Ако седне на трона, това ще я съсипе, но те са слепи за това. Не, те мислят само за себе си и за хубавата си принцеса, а изобщо не се сещат за всичко, което съм направила, за да им дам сигурност, ред и… — Тя се обърна и раменете й затрепериха. — Трябва ли да чакам да сложат истинска корона на главата й?
Гърдите на Хиацинт се изпълниха с ужас и този път той не можа да го скрие.
Тя беше в умопомрачение.
Това, естествено, му беше известно. Но никога не я беше виждал тъй разпалена от собствената си суета, алчност и завист. Левана се държеше неразумно и гневът й бе насочен срещу Уинтър.
Не — срещу Уинтър и
Хиацинт допря юмрук в гърдите си.
