— Разбирам положението. Кажи на Касет, че ако ни осигури всичко, за което помолим отсега нататък, ще му дадем… не, аз ще му дам достатъчно информация за Министерството на правосъдието — искам ти да останеш колкото може по-чист. Така то ще може да тръгне след някоя от най-големите риби в правителството, като предположим, че правосъдието не е част от Горгона… Ако искаш, добави, че ще включа местонахождението на едно гробище, което може да се окаже поучително.
Беше ред на Конклин да запази мълчание за малко.
— Може да поиска повече от това, като се имат предвид сегашните ти действия.
— О?… Разбирам. За всеки случай, ако стане така, че загубя. Добре, можеш да му кажеш също, че щом пристигна в Париж, ще наема стенограф и ще издиктувам всичко, което знам, всичко, което съм научил и ще го изпратя на теб. Вярвам, че Свети Алекс ще им го предаде. Може би по една-две страници, за да запазим отзивчивостта им.
— Ще се оправя с това… А сега да поговорим за Париж. Доколкото си спомням, Монсера е близо до Доминика и Мартиника, нали?
— Разстоянието и до двете се взема за по-малко от час, а Джони познава всеки пилот на големия остров.
— Мартиника е френска и може би трябва да опитаме оттам. Познавам хора от Втори отдел. Тръгвайте и ми се обади от терминала на летището. Дотогава ще съм уредил всичко.
— Добре… Още едно нещо, Алекс, последно. Мари. Тя ще се върне с децата днес следобед. Обади й се и й кажи, че мога да разчитам на цялата ни тежка артилерия в Париж.
— Ах, ти!
— Направи го!
— Разбира се, че ще го направя. Ако оцелея до края на деня, довечера ще бъда на вечеря y Mo Панов. Ужасен готвач е, но се смята за еврейската Джулия Чайлд14. Иска ми се да го осведомя за всичко, което стана. Ако не го направя, ще бъде бесен.
— Разбира се. Без него и двамата сега щяхме да сме в звуконепроницаеми килии и да дъвчем каишите, с които щяхме да сме вързани.
— Ще се чуем по-късно. Късмет.
На следващия ден в десет часа и двадесет и пет минути сутринта вашингтонско време Морис Панов, придружен от охраната си, излезе от болницата „Уолтър Рийд“ след един психиатричен сеанс с армейски лейтенант от запаса, страдащ от последиците на едно учение, проведено в Джорджия, отнело преди осем седмици живота на двадесетина новобранци, намиращи се под негово командване. Mo не можеше да направи кой знае колко. Човекът се бе престарал във военен стил и трябваше да живее със съзнанието за вината си. Фактът, че бе финансово облагодетелстван чернокож и възпитаник на Уест Пойнт, не му помагаше. Повечето от загиналите новобранци са били също чернокожи и освен това не са били от заможни семейства.
Като прехвърляше наум какви възможности има в случая на този пациент, Панов погледна човека, който го охраняваше, и изведнъж се сепна:
— Вие сте нов, нали? Мислех, че познавам всички ви.
— Да, сър. Често ни прехвърлят със съвсем кратко предизвестие и така ни държат постоянно изправени на нокти.
— Очакването, основаващо се на навика, може да притъпи вниманието на всеки. — Психиатърът продължи през тротоара, край който обикновено го очакваше бронираната му кола. Беше друга машина.
— Това не е моята кола — каза той озадачен.
— Влизай вътре — нареди му охраната и вежливо отвори вратата.
— Какво?
От колата се протегнаха чифт ръце, сграбчиха го и някакъв неуниформен мъж го дръпна на задната седалка. Човекът, който го охраняваше, го последва и Mo се оказа притиснат между двамата. Този, който беше вътре, дръпна крепоненото сако и го свали от рамото му. Вдигна късия ръкав на лятната му риза и заби в ръката му иглата на спринцовка.
— Лека нощ, докторе — каза войникът с отличителни знаци на медицинския корпус върху реверите на униформата си. — Обади се в Ню Йорк — допълни той.
Самолетът на Ер Франс от Мартиника кръжеше на летище „Орли“ в ранната лека вечерна мъгла над Париж. Бе закъснял с пет часа и двадесет и две минути поради ужасното лошо време над Карибско море. Когато пилотът подходи за последен път, командирът на полета потвърди с кулата разрешението за кацане и изпрати на френски последното съобщение до една стая, забранена за посещение.
— Втори отдел, специален товар. Моля, инструктирайте заинтересованото лице да отиде на определеното местоназначение. Благодаря. Край.
— Инструкциите са приети и предадени — бе краткият отговор. — Край.
