Ултиматумът на Борн полностью

Въпросният специален товар седеше на лявата седалка зад преградата в отделението за първа класа на самолета. Мястото зад него беше свободно по съвместна заповед на Втори отдел и Вашингтон. Борн бе нетърпелив и неспокоен. Не можеше да заспи поради стягащата го превръзка около врата и размишляваше за събитията от последните деветнадесет часа. Меко казано, нещата се бяха уредили толкова гладко, колкото бе очаквал Конклин. Втори отдел бе упорствал повече от шест часа, запълнени с трескави телефонни разговори между Вашингтон, Париж и накрая Виена, Вирджиния. Препятствието, което бе направо непреодолимо, се състоеше в това, че ЦРУ не можеше да назове тайната операция по отношение на частта й, свързана с Джейсън Борн. Единствен Александър Конклин можеше да даде името, а той отказваше да го направи, тъй като знаеше, че пипалата на Чакала в Париж са стигнали почти навсякъде, вероятно с изключение само на Трезора. Накрая, като осъзнаваше, че сега в Париж е обедно време, Алекс направи почти отчаян няколко обикновени телефонни обаждания, по линии, които не бяха подсигурени срещу подслушване, като позвъни в няколко кафенета на Рю Гош и намери в едно от тях на Рю дьо Вожирар свой стар познат от Втори отдел.

— Помниш ли онова тинаму и един американец, малко по-млад, който направи нещата по-прости за теб?

— А, тинамуто, птичката със скрити крила и страхотни крака! Бяха такива хубави времена, а ние бяхме доста по-млади. И ако това е американецът, който бе въздигнат в светец, не бих могъл да го забравя никога.

— Поне сега не ме забравяй. Имам нужда от теб.

— Ти ли си, Александър?

— Да, и имам проблем с Втори отдел.

— Смятай го за решен.

Така и стана, но проблемът с лошото време не можеше да се оправи. Бурята, опустошила преди две нощи централните острови Лейуърд, беше само прелюдия към поройните дъждове и силните ветрове, извили се от Гренадийнс, последвани от втора буря. Островите навлизаха в сезона на ураганите, така че времето съвсем не бе нещо изненадващо, а само задържащ фактор. Накрая, когато почти бяха готови да получат разрешение за излитане, откриха, че има повреда във външния десен двигател. Никой не каза нищо, докато търсеха, намериха и отстраниха проблема. Но това отне още три часа.

— Мосю Симон? — каза възпълен, добре облечен французин — възрастен човек с късо подстригана бяла брада, покрила само брадичката, ката произнесе името Сиймон.

— Точно така — отвърна Борн и стисна ръката, протегната му в тесния, безлюден коридор някъде на летище Орли.

— Аз съм Бернардин, Франсоа Бернардин. Стар колега на общия ни приятел Александър Светеца.

— Алекс ми спомена за вас — рече Джейсън, усмихнат неуверено. — Естествено, без никакви имена, но ми каза, че може да упоменете неговата святост. Това беше начинът, за да разбера, че сте бил… негов колега.

— Как е той? Разбира се, чуваме разни истории. — Бернардин сви рамене. — Банални приказки, случайни и раздути. Ранен в безсмислената война във Виетнам, алкохол, уволнение, разжалване, върнат обратно в Управлението като герой — толкова много противоречиви неща.

— Повечето са истина и той не се страхува да я признае. Сега е инвалид, вече не пие и беше герой. Знам това със сигурност.

— Разбирам. Има и още истории, слухове, но кой ли им вярва? Полети на фантазията из Бейджинг, Хонконг, като някои от тях са свързани с човека на име Джейсън Борн.

— Чувал съм ги.

— Да, разбира се… А сега по същество. Нашият светец каза, че имате нужда от квартира, дрехи, закупени en scene15, френски до последния детайл.

— Един малък, но разнообразен комплект — съгласи се Джейсън. — Знам къде да отида, какво да купя и имам достатъчно пари.

— Тогава остава въпросът с квартирата. Може би някой хотел? „Ла Тремоал“? „Жорж Пети“? „Плаца Атене“?

— По-малък, значително по-малък и доста по-евтин. Ще имам нужда от кола, регистрирана на чуждо име, за предпочитане на човек, който е сляпа връзка.

— Което означава, че ще е най-добре да не е сред живите. Това е уредено. Колата се намира в един подземен гараж на „Капуцините“ близо до Плас Вандом. — Бернардин бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подаде на Джейсън. — Едно старо пежо в сектор Е. В Париж има хиляди като него.

— Алекс каза ли ви, че съм в дълбока нелегалност.

— Нямаше нужда. Предполагам, че нашият светец си е изтъркал подметките по гробищата в търсене на полезни имена, когато е работил тук. Но трябваше да ви кажа — продължи Бернардин, като се смееше, — че веднъж избра име, допускам от някой надгробен паметник, което направи онези от Сюрте fou… луди! Оказа се псевдонимът на един жесток убиец, когото властите издирваха от месеци!

— Наистина е смешно — съгласи се Борн и се разсмя.

— Да, много. По-късно ми каза, че го е изнамерил в Рамбуйе, в едно гробище в покрайнините му.

От лицето на Джейсън изчезна всякаква следа от усмивка. Той се вгледа в приятеля на Алекс от Втори отдел.

— Вие знаете кой съм, нали? — попита меко Борн.