Ултиматумът на Борн полностью

— Освен това — продължи Лавие и дръпна заострената шапка от главата си — жест, който накара шофьора, гледащ към нея в огледалото за обратно виждане, да повдигне вежди, — без мен, без моето присъствие в „Морис“, облечена в съвършено различни дрехи, Карлос няма дори да приближи Рю дьо Риволи.

Бернардин потупа жената по рамото, вдигна показалец на устните си и кимна към предната седалка.

— Човекът, с когото искате да разговаряте, няма да бъде там — добави бързо Доминик.

— Права е — каза Борн, приведе се напред и последна към ветерана на Втори отдел през Лавие. — При това тя има апартамент на „Монтен“, където трябва да се преоблече, и никой от нас не може да се качи с нея.

— Това вече е проблем, нали? — отвърна Бернардин. — Няма как да следим телефона й от улицата.

— Глупаци!… Аз нямам никакъв друг избор, освен да ви сътруднича, не можете ли да го разберете! При първа възможност този старец до мен ще даде името ми на Втори, а както знае прословутият Джейсън Борн, на преден план излизат веднага няколко съществени въпроса. Един от тях постави още моята сестра — кой е Джейсън Борн? Действителна личност ли е, или не? Дали убиецът от Азия не е измама, заблуда? Една вечер тя ми се обади в Ница, след като бе изпила доста коняк. Една вечер, която може би си спомняте, мосю Хамелеон. Заплашили сте я в някакъв ужасно скъп ресторант извън Париж от името на силни, неназовани от вас хора.

— Спомням си — прекъсна я ледено Борн. — Вечеряхме, аз я заплаших и тя наистина беше стресната. Отиде до дамската тоалетна, плати на някого да се обади по телефона и трябваше да избягам оттам.

След кратко мълчание Бернардин заговори.

— И сега Втори се е обединил с онези силни, неназовани хора? — Доминик Лавие поклати глава няколко пъти и снижи глас. — Не, господа. Аз съм човек, който оцелява и не се бори при такова неравенство в силите.

Бернардин помълча и след малко каза:

— Какъв е адресът ви на авеню „Монтен“? Ще го кажа на шофьора, но преди да го направя, искам добре да ме разберете, мадам. Ако ни излъжете, ще ви сполетят всички действителни ужаси на Втори отдел.

Мари седеше край масичката на колелца в малкия си апартамент в „Морис“ и четеше вестници. Вниманието й постоянно се отвличаше — не можеше да се съсредоточи. Беше обиколила пет кафенета, които бяха посещавали често с Дейвид преди много години, и се бе върнала в хотела малко след полунощ. Не можа да заспи от тревога, но накрая около четири и нещо сутринта изтощението взе връх. Потъна в сън със запалена нощна лампа. Светлината я събуди шест часа по-късно. Това бе най-дългата й почивка от онази първа нощ на остров Транкуилити, който беше за нея вече като далечен спомен. С изключение на съвсем реалната болка от раздялата с децата. Не мисли за тях, толкова е мъчително! Мисли за Дейвид… Не, мисли за Джейсън Борн! Къде е той? Съсредоточи се!

Остави парижкия „Трибюн“, наля си трета чашка кафе и погледна през френския прозорец, който водеше към малък балкон, гледащ към Рю дьо Риволи. Обезпокои се, че доскоро слънчевото утро се бе превърнало в сив, мрачен ден. Скоро щеше да завали и това щеше да затрудни още повече търсенето из улиците. Отпи примирено от кафето и остави изящната чашка и изящната чинийка. Съжаляваше, че това не бе една от простите керамични чаши, предпочитани от нея и Дейвид в тяхната непретенциозна провинциална кухня в Мейн. Боже, щяха ли да се върнат отново там? Не мисли за такива неща! Съсредоточи се! Изключено.

Взе „Трибюн“ и го запрелиства безцелно, като виждаше само отделни думи — не следеше изреченията, само думи. Тогава в дъното на една безсмислена колона изскочи дума от един безсмислен ред, ограден в дъното на една безсмислена страница.

Думата беше Мома и бе последвана от телефонен номер. Беше готова да прехвърли страницата, когато нещо я накара да спре.

Мома… Мамо, но преобърнато от едно дете, което се бореше с първите си думи. Мома! Джейми, техният Джейми! Смешната, обърната дума, с която я бе наричал няколко седмици! Тогава Дейвид се бе шегувал, а тя се бе питала изплашено дали синът им не страда от дислексия.

— Може би просто е объркан, мома — беше отвърна весело Дейвид.

Дейвид! Мари оправи страницата и погледна нагоре — беше финансовата рубрика на вестника, рубриката, която тя разтваряше по време на утринното кафе. Дейвид й изпращаше съобщение! Тя блъсна стола, сграбчи вестника и се втурна към телефона на бюрото. Избра номера с треперещи ръце. Никой не отговори. Реши, че в бързината е набрала грешен номер, затова завъртя отново, този път бавно и съвсем точно.