Ултиматумът на Борн полностью

Агентът се надигна от тротоара и пое нестабилно към разнебитената сграда. Телефонният техник бе стигнал до втория етаж и там свърна надясно в тесния, мръсен коридор. Очевидно беше идвал тук и преди, тъй като вървеше без колебание и без да проверява нечетливите номера на вратите. „Нещата ще бъдат малко по-лесни“ — разсъди човекът от ЦРУ, доволен от това, тъй като задачата му излизаше извън рамките на дейността на Управлението. По дяволите, тя бе направо незаконна!

Агентът вземаше стъпалата по три наведнъж. Обувките му с двойни гумени подметки свеждаха шума до неизбежните поскърцвания на старото стълбище в пълния с боклуци коридор и видя как техникът мушна три различни ключа в три вертикално разположени ключалки, превъртя ги последователно и влезе през последната врата вляво. „Май нещата няма да се окажат толкова лесни“ — разсъди отново агентът. Изтича по коридора в мига, в който човекът затвори вратата, и се заослушва, застанал неподвижно. „Не е идеално, но не е и лошо“ — помисли агентът, щом чу, че само една от ключалките бе заключена; техникът бързаше. Залепи ухо до олющената врата и затаи дъх, за да не му пречи ехото от дробовете. След тридесет секунди извърна глава, издиша, пое отново дълбоко дъх и пак се обърна към вратата. Макар и приглушено, думите достигаха до него достатъчно ясно, за да може да разбере смисъла им.

— Централа, тук е Майк на Сто тридесет и осма улица, сектор дванадесет, машина шестнадесет. Има ли друг апарат в тази сграда, което е твърде невероятно? — Последвалата тишина трая може би двадесет секунди. — Няма, нали? Е, добре, станала е честотна интерференция и съвсем не ми е ясно… Какво? Кабелната телевизия? Наоколо никой не би могъл да си я позволи… О, ясно, братче. Кабелът на района. Момчетата, дето се занимават с наркотиците, добре си живеят, нали? Адресите им са никакви, но вътре в къщите им има какво ли не… Изчистете линията и изменете трасето. Ще изчакам, докато получа чист сигнал. Разбра ли ме, братче?

Агентът отново се извърна от вратата и пое дъх, сега вече успокоен. Можеше да си тръгне без всякакъв сблъсък… Сто тридесет и осма улица, сектор дванадесет, машина шестнадесет и освен това знаеха коя фирма е инсталирала апарата. „Реко Метрополитан Къмпани“, площад „Шеридан“, Ню Йорк. Снежнобелите щяха да се оправят. Върна се към стълбището и вдигна яката на военната си рубашка.

— Давам ви входния сигнал, да го имате, в случай че ме прегази камион. Чувате ли ме?

— Ясно и силно, император Джеймс.

— Това е машина шестнадесет в нещо, което те наричат сектор дванайсет.

— Готово! Заслужи си надницата!

— Можеше поне да кажеш, че съм бил изключителен, стари приятелю.

— Хей, не аз, а ти беше в колеж.

— Някои от нас се трепят усилено… Чакай! Имам компания!

На долното стълбище се появи нисък, набит негър с пистолет в ръка. Изпъкналите му тъмни очи гледаха агента. Човекът от ЦРУ се завъртя и се скри. Четири последователни изстрела разцепиха коридора. Агентът се метна през откритото пространство с пистолет, изваден от кобура, и стреля два пъти, макар че и един беше достатъчен. Нападателят му падна на пода в мръсното фоайе.

— Един рикошет ме удари в крака! — извика агентът. — Но го повалих — може би е мъртъв, не знам. Елате бързо и ни изведете и двамата. Бързо.

— Тръгваме. Не мърдай!

Бе малко след осем следващата сутрин, когато Алекс Конклин изкуцука в кабинета на Питър Холанд. Охраната на входа на ЦРУ бе впечатлена от моменталния му допуск до директора.

— Нещо ново? — попита Питър и вдигна глава от документите на бюрото си.

— Нищо — отговори ядосано бившият полеви офицер и вместо към креслото се насочи към дивана до стената. — Абсолютно нищо. Господи, какъв шибан ден, а той дори още не е започнал! Касет и Валентино са в подземията и изпращат запитвания до всички клоаки в Париж и — нищо… Божичко, разгледай сценария и намери поне една нишка! Суейн, Амрбустър, Десоул — Тихия вол. После Тигартън с визитната картичка на Борн, при положение, че знаем прекрасно, че това е клопка за Джейсън, устроена от Чакала. Но няма нищо, което да свързва логически Карлос с Тигартън, а после — с „Медуза“. Не виждам никакъв смисъл в това, Питър. Изпуснахме същественото и всичко се обърка!

— Успокой се — каза меко Холанд.

— Как, по дяволите, мога да бъда спокоен! Борн изчезна — имам предвид, че наистина е изчезнал, дори може да е мъртъв. Няма никаква следа от Мари, нито дума от нея, след което научаваме, че само преди часове Бернардин е бил убит при престрелка на Риволи. Господи! Застрелян посред бял ден! И това означава, че Джейсън е бил там — трябва да е бил!

— Но след като нито един от убитите и ранените не отговаря на неговото описание, можем да предположим, че е избягал, не е ли така?

— Да, можем да се надяваме.

— Питаше за някаква нишка — каза замислено директорът.

— Не съм напълно сигурен, че мога да ти осигуря такава, но ще ти дам нещо подобно.

— Ню Йорк? — Конклин седна по-напред. — Телефонният секретар? Онзи хулиган Дефацио от Бруклин Хайтс?