Ултиматумът на Борн полностью

— Но след като това е станало, би трябвало да се е притеснил от последствията, дори само поради факта, че макар нещата привидно да нямат нищо общо, новата криза е последвала твърде бързо след първата. За колко време е станало? За часове?

— По-малко от двадесет и четири часа… Но все пак — между тях нямаше нищо общо.

— Но не и в анализа на един аналитик — възрази Холанд. — Ако то изглежда като патица и кряка като патица, значи трябва да търсиш патица. Смятам, че в някакъв момент Десоул е свързал Джейсън Борн с безумеца, проникнал в „Медуза“ — новата „Медуза“.

— За Бога, но как?

— Не знам. Може би след като ти каза, че Борн е излязъл от старата сайгонска „Медуза“ — това наистина е нещо, от което може да се започне.

— Мили Боже, може да се окажеш прав — каза Алекс и се отпусна назад на дивана. — Движещата сила, която придадохме на нашия безименен луд, бе фактът, че той е отрязан от новата „Медуза“. Самият аз използвах тези думи при всеки телефонен разговор. „Били са му необходими години, за да свърже нещата…“ „Разполага с имена, длъжности и банкови сметки в Цюрих…“ Господи, бил съм сляп! Казвах тези неща на напълно непознати хора, когато хвърлях въдиците по телефона и никога дори не съм и помислял да спомена на онази среща, на която присъстваше Десоул, за връзките на Борн с „Медуза“.

— Не е било необходимо да мислиш за всичко това. С твоя човек сте решили да играете самостоятелно.

— Имаше страшно основателни причини — прекъсна го Конклин. — Това, което знаех, ме навеждаше на мисълта, че и ти си от „Медуза“.

— Много ти благодаря.

— Хайде да не говорим така. „Имаме човек на високо място в Лангли“ — това бяха думите, които чух от Лондон. Ти какво щеше да помислиш? Какво щеше да направиш?

— Същото, което и ти — отвърна Холанд, едва усмихнат. — Но се предполага, че си толкова интелигентен, че си много по-умен от мен.

— Много ти благодаря.

— Не се упреквай; направил си това, което всеки от нас би сторил на твое място.

— Сега вече наистина ти благодаря. И, разбира се, ти си прав. Трябва да е бил Десоул. Не знам как го е направил, но сигурно е той. Може би се е било загнездило в главата му от години — този човек не забравяше никога нищо. Мозъкът му беше като дунапрен, който поема всичко, и не позволяваше на нищо да се изплъзне от паметта му. Можеше да си припомни думи и фрази, дори спонтанни изръмжавания на одобрение или неодобрение, забравени от всички нас… А аз му дадох цялата история на Борн и Чакала и тогава някой от „Медуза“ я е използвал в Брюксел.

— Направили са дори нещо повече, Алекс — каза Холанд, наведе се напред и взе няколко документа от бюрото си. — Откраднали са вашия сценарий, узурпирали са вашата стратегия. Насъскали са Джейсън Борн срещу Карлос Чакала, но вместо да остане в твоя власт, контролът е преминал в ръцете на „Медуза“. Борн е върнат в Европа, където е бил преди тринадесет години, може би със съпругата си, може би не, с единствената разлика, че в допълнение към Карлос, Интерпол и всички останали полицейски служби на континента, готови, щом го зърнат, да го унищожат, по дирите му е още един смъртноопасен враг.

— Това ли пише на страниците, които държиш? Предполагам, че информацията е от Ню Йорк?

— Не гарантирам, но мисля, че е така. Това е кръстосаното опрашване, за което ти казах преди малко; пчелата, прилетяла от едно проядено цвете на друго, носещо отрова в себе си.

— И кой е пчелата?

— Николо Делакроче и тези над него.

— Мафията?

— Логично е, макар че звучи неприемливо. „Медуза“ се появи от сайгонските офицерски корпуси и тя все още прехвърля мръсната си работа на гладните свине в корумпираните военни от сержантския състав. Виж Ники Д. и мъжете като сержант Фланаган. Когато нещата опират до убийства, отвличания или използване на опиати над пленници, момчетата с колосаните ризи стоят далеч на заден план; не можеш да ги видиш никъде.

— Но, както разбирам, ти си успял да ги разкриеш — каза нетърпеливият Конклин.

— Отново ти казвам — така поне мислим ние, като под ние разбирам нашите хора и нюйоркското управление за борба с престъпността, с което се консултирахме. По-точно — с едно негово подразделение, наречено „U. S. взвод“.

— Никога не съм чувал за него.

— Повечето хора в него са американци от италиански произход. Нарекли са се „Недосегаемите сицилианци“58 — оттам и инициалите U. S., които имат двойно значение.

— Хубаво измислено.

— За разлика от работата, която вършат… Според документите в „Реко Метрополитан“…

— Къде?

— В компанията, инсталирала телефонния секретар на Сто тридесет и осма улица в Манхатън.

— Извинявай. Продължавай.

— Според документите, апаратът е бил даден под наем на малка фирма от Единадесето Авеню, намираща се на няколко пречки от пристаните, която се занимава с внос. Преди час получихме данните за компанията от последните два месеца и можеш ли да си представиш какво установихме?

— Предпочитам да го чуя от теб — каза подчертано Алекс.