Ултиматумът на Борн полностью

— Девет обаждания на приемлив номер от Бруклин Хайтс и три на изключително невероятен телефон на Уолстрийт, като и трите са проведени в рамките на един час.

— Някой е бил доста възбуден…

— Точно това си помислихме и ние, като този път имам предвид само нашия екип. Помолихме сицилианците да ни дадат каквото имат за Бруклин Хайтс.

— Дефацио?

— Малко по-различно е. Той живее там, но телефонът е регистриран на „Атлас Коин Вендинг Машийн Къмпани“ в Лонг Айлънд Сити.

— Връзва се. Тъпо е, но се връзва. И какво за Дефацио?

— Той е много амбициозен главатар от средно ниво от фамилията Джанкавало. Много прикрит, потаен, злобен и… хомосексуалист.

— Мили Боже!…

— Недосегаемите поискаха да се закълнем, че ще запазим всичко в тайна. Възнамеряват сами да го изненадат.

— Глупости — каза тихо Конклин. — Едно от първите неща, които научаваме в нашата работа, е да лъжем всекиго, особено онзи, който е бил достатъчно глупав да ни се довери. Ще го използваме винаги, стига да ни придвижи с едно квадратче напред… Какъв е другият телефонен номер, онзи, особеният?

— На най-мощната адвокатска фирма на Уолстрийт.

— „Медуза“ — заключи твърдо Алекс.

— Така реших и аз. Имат седемдесет и шест адвоката на два етажа от зданието. Кой е той или кои са те?

— Не ми пука! Тръгваме след Дефацио и връзките му с Париж и Чакала. Това са оръжията, насочени срещу Джейсън, а то е единственото, което ме интересува. Поемаме Дефацио. Договорът е сключен с него!

Питър Холанд се облегна назад в креслото си. Беше напрегнат.

— Това трябваше да се случи, нали, Алекс? — попита тихо той. — И двамата имаме свои приоритети. Бих направил всичко в рамките на клетвата, която съм положил, за да спася живота на Джейсън Борн и съпругата му, но няма да наруша дълга си да защитавам тази страна, който стои на първо място. Не мога да го направя и подозирам, че знаеш това. Моят приоритет е „Медуза“. Казано по-ясно, приятелю мой, а се надявам, че си ми приятел, семейство Борн, или които да са те, са заменими. Извинявай, Алекс.

— Това беше причината, поради която ме повика да дойда тази сутрин тук, нали? — каза Конклин, опря бастун в пода и се изправи сковано. — Ти имаш свой план на играта срещу „Медуза“ и ние не можем да бъдем част от него.

— Да. Има принципен конфликт на интересите.

— Ще се съглася с теб. Бихме те излъгали веднага, ако това щеше да помогне на Джейсън и Мари. Естествено, моето лично и професионално мнение е, че ако цялото шибано правителство на Съединените щати не може да се справи с една „Медуза“, без да пожертва един мъж и една жена, дали толкова много на тази страна, то аз не съм сигурен дали то струва и пукната пара!

— Също и аз — каза Холанд и се изправи зад бюрото. — Но съм положил клетва и трябва да я изпълня според наложените ми приоритети.

— Имам ли все още някакви пълномощия?

— Всякакви, стига те да не влизат в противоречие с преследването на „Медуза“.

— Какво ще кажеш за две места до Париж на военен самолет с разрешение на Управлението?

— Две места?

— Панов и аз. Бяхме заедно в Хонконг, защо да не отидем и в Париж?

— Алекс, ти си се побъркал напълно!

— Мисля, че не разбираш нещо, Питър. Съпругата на Mo почина десет години след женитбата им, а аз никога не съм имал смелостта дори да се опитам да стана семеен. Така че, както разбираш, „Джейсън Борн“ и Мари са единственото ни семейство. И ако искаш да знаеш, тя прави страхотно руло „Стефани“.

— Два билета до Париж — каза Холанд с умислено изражение.

Мари наблюдаваше съпруга си, който сновеше с отмерени, но изпълнени със силно напрежение крачки, между писалището и облените в светлина завеси на двата прозореца с изглед към моравата пред Оберж дез Артист в Барбизон. Селската странноприемница беше същата, която Мари помнеше, но в паметта на Дейвид Уеб нямаше и следа от нея и когато й го каза, тя затвори очи, чувайки един глас отпреди години: „Най-важното за него е да избягва всякакво голямо напрежение — имам предвид стреса, който човек изпитва, когато се измъква на косъм от смъртта. Ако го видите, че изпада в такова състояние, а вие няма начин да не го забележите, спрете го! Прелъстете го, ударете го, плачете, крещете… правете каквото ви дойде наум, но го спрете!“ — Морис Панов, скъпият приятел, докторът, който така всеотдайно се бе заел с лечението на съпруга й.

Тя пусна в ход прелъстяването само минути след като останаха сами. Беше грешка. Самото докосване беше нелепо, мъчително и за двамата. Изобщо не бяха възбудени. Но това не ги притесни. Лежаха прегърнати, разбираха се без думи.

— Страхотни „сексманиаци“ сме, нали? — каза Мари.

— Справяли сме се и по-добре и сигурно пак ще го правим — промълви нежно Дейвид Уеб. — В следващия момент вече действаше като Джейсън Борн — отдръпна се и стана. — Налага се да направя един списък — каза той припряно, отправяйки се към старовремската маса до стената, която служеше и за писалище, и за телефонна масичка. — Трябва да знам къде се намираме и къде отиваме.