— Те вече провериха, господине. След като показах на портиера и помощника му служебната си карта, им дадох и един нерегистриран телефонен номер, откъдето им потвърдиха нареждането на Службата и моите пълномощия. След това им описах вас тримата и ги помолих да не ви задават никакви въпроси, а просто да ви осигурят достъп до апартамента на госпожа Лавие… Сега ще ви закарам дотам. Това ще направи по-голямо впечатление на портиера.
— Понякога и най-простите неща вършат работа, стига да са потвърдени авторитетно — забеляза Крупкин, докато ситроенът пресече широкия булевард и се спря пред белия жилищен блок.
— Махни колата оттук, за да не се вижда, Сергей — нареди офицерът от КГБ и посегна към дръжката на вратата. — И ми дай радиото, ако обичаш.
— Заповядайте. — Сътрудникът протегна към Крупкин миниатюрен електронен предавател. — Ще дам сигнал, когато съм готов.
— С всички ли имам връзка по това радио?
— Да, другарю. Под сто и петдесет метра честотата не може да се засече.
— Да тръгваме, господа.
Влязоха в мраморното фоайе. Крупкин кимна на униформения портиер пред гишето. Джейсън и Алекс крачеха отдясно на руснака.
— La porte est ouverte68 — каза портиерът, като избягваше да ги гледа в очите. — Няма да се показвам, когато госпожата се върне — продължи той на френски. — Не съм разбрал как сте влезли, но отзад има служебен вход.
— За официално посещение обаче сме избрали този — отвърна Крупкин, като гледаше право пред себе си и крачеше към асансьора с останалите.
Апартаментът на госпожа Лавие беше истинско свидетелство за света на висшата мода. Стените бяха отрупани със снимки на известни модни дизайнери, присъстващи на важни ревюта и събития, а също и оригинални рисунки от прочути създатели на модата. Мебелите бяха със съвършено изчистени линии в ярки цветове — предимно червено, червено и наситено зелено. Столовете, диваните и масите само бегло напомняха за предназначението си — по-добра работа вероятно биха свършили в някоя космическа ракета.
Като по даден знак Конклин и руснакът незабавно започнаха да проверяват масите, ровеха се из написаните на ръка бележки, повечето от които бяха пръснати около седефения телефон на някаква извита, масивна тъмнозелена маса.
— Ако това е бюрото, къде, по дяволите, са чекмеджетата или дръжките?
— Това е най-новата мода от Льоконт — отвърна Крупкин.
— Тенисистът ли? — прекъсна го Конклин.
— Не, Алексей, мебелният дизайнер. Само натискаш и те изскачат.
— Занасяш ме.
— Опитай.
Конклин така и направи. Едно едва забележимо чекмедже изхвръкна напред от някаква почти невидима цепнатина.
— По дяволите…
Миниатюрното радио на Крупкин изведнъж се обади с две пронизителни бипвания от вътрешния му джоб.
— Сигурно Сергей се е върнал — каза Димитрий и извади уреда. — На линията ли си, другарю? — продължи той, като говореше в апарата.
— Не само аз — долетя спокойният глас на сътрудника, придружен от леко пукане. — Госпожа Лавие току-що влезе в сградата.
— А портиерът?
— Никъде не се вижда.
— Добре. Край… Алексей, махни се оттам. Лавие се качва.
— Да не искаш да се скриеш? — пошегува се Конклин, докато прелистваше един бележник с телефонни номера.
— Бих предпочел да не предизвиквам враждебност от самото начало, а сигурно така ще стане, ако те види да й се ровиш в личните неща.
— Добре де, добре. — Алекс върна бележника в чекмеджето и го затвори. — Но ако не поиска да ни помогне, ще взема тази малка черна книжка.
— Ще помогне — обади се Борн. — Казвам ви, че иска да се измъкне, а това може да стане само ако Чакала е мъртъв. Парите са на второ място — не че са без значение, но най-важното е да се измъкне.
— Пари ли? — учуди се Крупкин. — Какви пари?
— Предложих да й платя и ще го сторя.
— А парите съвсем не са на заден план за госпожа Лавие, уверявам ви — добави руснакът.
В хола се чу как ключът се завъртя в ключалката. Тримата мъже се обърнаха към вратата, през която влезе изненаданата госпожа Лавие. Учудването беше мимолетно и не наруши спокойствието й. С извитите си вежди тя приличаше на царствен манекен. Прибра, без да бърза, ключовете в обшитата с мъниста чанта, хвърли поглед към натрапниците и заговори на английски.
— Е, Крупи, трябваше да се досетя, че и ти си замесен в цялата бъркотия.
— А, ето те и теб, прелестна Жаклин, или ако искаш да оставим преструвките, Доми?
—
— Другарят Крупкин е един от най-известните офицери от КГБ в Париж — каза Лавие, като се отправи към дългата червена маса зад белия копринен диван, на която сложи чантата си. — Познанството с него е необходимо условие в някои среди.
— Това си има предимствата, скъпа Доми. Не можеш да си представиш каква дезинформация ми предлага Ке д’Орсе в тези кръгове. Веднъж като я опиташ и вече ти е ясно, че е лъжлива. Между другото, разбрах, че си се срещнала с високия ни американски приятел и дори си преговаряла с него и затова мисля, че е редно да те представя на колегата му… Госпожо, да ви представя господин Александър Консоликов.
— Не ти вярвам. Той не е руснак. Една немита мечка би се усетила отдалече.
