Ултиматумът на Борн полностью

Алекс поклати глава и закуцука до прозореца, отново дълбоко се замисли. Очите му гледаха напрегнато и съсредоточено. И изведнъж бавно се разшириха, втренчиха се на улицата под прозореца. „Господи, това може да свърши работа“ — прошепна той.

— За какво говориш? — учуди се Борн.

— Бързай, Димитрий! Обади се във вашето посолство и ги накарай да изпратят тук най-голямата и най-красивата дипломатическа лимузина, с която руският пролетариат разполага!

— Какво?

— Направи го! Бързо!

— Алексей…?

— Веднага!

Силата и настоятелността на Конклин подействаха. Руснакът бързо се приближи до седефения телефон и набра някакъв номер, като не откъсваше въпросителния си поглед от Алекс — все така втренчен надолу в улицата. Лавие извърна очи към Джейсън, но той само поклати с недоумение глава. Крупкин заговори по телефона — кратки отривисти изречения на руски.

— Готово — каза офицерът от КГБ и остави слушалката. — А сега трябва да ме убедиш, че имаш изключително важна причина за това.

— Москва — отвърна Конклин, все още загледан през прозореца.

— Алекс, за Бога…

— За какво говориш? — изрева Крупкин.

— Трябва да махнем Карлос от Париж — отговори Конклин и се извърна към тях. — Най-добре е да го пратим в Москва. — И преди някой от изненаданите мъже да реагира, се извърна към Лавие. — Казвате, че той все още ви вярва?

— Няма причина да не е така.

— Тогава само две думи ще са достатъчни: „Москва. Спешно.“ Това е в основата на известието, което ще му пратите. Кажете го по какъвто начин искате, но добавете, че положението е толкова критично, че може да разговаряте само с него.

— Но аз никога не съм го правила. Познавам мъже, които са го виждали и които, когато са пияни, се опитват да го опишат, но аз изобщо не знам как изглежда.

— Още по-добре — прекъсна я Конклин и се обърна към Борн и Крупкин. — В този град той държи всички карти, всички до една. Има оръжие, неуловима мрежа от убийци и куриери и хиляди места, в които може да се скрие или от които може да изскочи. Париж е неговата територия, неговото убежище. Можем да се въртим слепешком из целия град цели дни, седмици и дори месеци, без да постигнем нищо, докато в един момент вие с Мари се окажете на мушката му… Можеш да прибавиш и мен, и Mo към този сценарий. Лондон, Амстердам, Брюксел, Рим — всеки един от тях е по-добър за нас отколкото Париж, но Москва е най-добра. Странно е наистина, че това е единственият град, който има хипнотично влияние върху него, а в същото време е най-негостоприемен.

— Алексей, Алексей! — извика Димитрий Крупкин. — Трябва да откажеш пиенето — съвсем си си загубил ума! Да приемем, че Доми наистина се свърже с Карлос и му предаде това, което предлагаш. Да не би да мислиш, че заради нещо „спешно“ в Москва той ще вземе първия самолет за там? Това е лудост!

— Можеш да заложиш и последната рубла — да, вярвам в това — отговори Конклин. — Това известие трябва само да го убеди да се свърже с Доми. Когато го стори, тя ще пусне бомбата… Ще каже, че току-що е узнала нещо, което може да предаде само на него, а не по каналния ред.

— И какво, за Бога, ще е то? — попита Лавие, като измъкна нова цигара и моментално я запали.

— КГБ в Москва затяга обръча около човека на Чакала на площад „Дзержински“. Засега се е стеснил около десет-петнадесет висши офицери. Ако го открият, Чакала ще е неутрализиран в Комитета — дори още по-лошо — информаторът му, който знае твърде много за него, ще бъде предаден за разпит на „Лубянка“.

— Но как е узнала тя това? — попита Джейсън.

— Кой може да й го е казал? — намеси се и Крупкин.

— Но истината е такава, нали?

— Както и наличието на ваши суперсекретни станции в Пекин, Кабул и, прости нахалството ми, на канадския остров Принц Едуард, но вие не ги правите публично достояние — възрази Крупкин.

— Не знаех за остров Принц Едуард — призна Алекс. — Но както и да е, има случаи, когато разгласяването не е необходимо, а е важно само да се намерят средства да се направи информацията правдоподобна. Преди няколко минути не разполагах с такива средства, а само с чистата истина, но тази празнина току-що бе запълнена… Ела насам, Крупи — само ти засега — и застани отстрани на прозореца. Погледни от ъгъла през края на завесата.

Руснакът направи така, както му се каза — приближи се до Конклин и открехна крайчеца на дантелената завеса откъм стената.

— Какво виждаш? — попита Алекс, като сочеше към старата, невзрачна кафява кола, паркирана малко по-надолу на булевард „Монтен“. — Май не подхожда много на квартала, нали?

Крупкин изобщо не отвърна, измъкна миниатюрното радио от джоба си и натисна копчето.

— Сергей, на около осемдесет метра от входа на блока има кафява кола…

— Знаем, господине — прекъсна го помощникът му. — Държим я под око и ако сте забелязали, колата с подкреплението е паркирана от другата страна. В кафявата кола седи някакъв старец, който само гледа през прозореца.

— Има ли радиотелефон?

— Не, но ако излезе от колата, ще го проследим, така че той няма да може да се обади отвън, освен ако не дадете други нареждания.