Ултиматумът на Борн полностью

— Аз съм Монсеньора от Париж — поде убиецът в свещеническите одежди. — Аз съм този, който в течение на няколко години ви издири един по един и който ви изпращаше много пари с единствената молба да чакате тихо и незабелязано, докато дойда, и тогава да ми отвърнете със същата лоялност, която ви бях засвидетелствал… Мога да прочета въпросите ви по лицата ви, затова ще ви разкажа по-подробно. Преди години бях сред елитните избраници за обучение в Новгород. — От страна на осемте последва тиха, но доловима реакция. Митът за Новгород отговаряше на действителността. Той наистина беше развит център за индоктриниране на най-надарените, като им се даваше да разберат, но всъщност никой не разбираше всичко докрай, защото за Новгород се говореше много рядко и то само шепнешком. Карлос кимна няколко пъти, за да покаже, че е видял реакцията от изказването си, и продължи:

— След това прекарах години наред в чужди страни и пропагандирах тайно идеите на великата съветска революция. Идвах често тук, в Москва, за да направя задълбочено проучване в конкретните министерства, в които всеки един от вас заема отговорен пост. — Чакала отново направи пауза, след това заговори внезапно и рязко. — Отговорни постове, но без властта, която трябва да е ваша. Качествата ви са подценявани и невъзнаградени, защото над вас има само некадърници.

Сега реакцията бе по-ясна и по-малко скована.

— В сравнение с подобни отдели в правителствата на нашите противници — продължи Карлос, — ние тук, в Москва, сме изостанали много, вместо да сме водещи, а това е така, защото вашите способности са потиснати от здраво окопалите се чиновници, които се интересуват повече от служебните привилегии, отколкото от работата на отделите си.

Реакцията бе мигновена, почти като от електрически ток. Трите жени тихо, но открито изръкопляскаха.

— Поради тази причина аз и моите другари в Москва ви издирихме и затова ви изпратих пари, които да използвате по свое усмотрение. Те са приблизително равни на възнагражденията, които получават вашите началници. Защо да не ги вземете и да им се радвате така, както те го правят?

Сред присъстващите се разнесе сподавено мърморене: „Защо не?“ и „Има право“. Сега всички се гледаха право в очите и решително кимаха. Тогава Чакала започна да изрежда осемте главни министерства и след всяко име следваше ентусиазирано поклащане на глави.

— Министерството на транспорта, на информацията, на финансите, на външната търговия, на правосъдието, на военните доставки, на научните изследвания… и съвсем не най-маловажното — назначения в президиума… Това са вашите области, но вие сте настрани от взимането на окончателни решения. Това повече не може да се търпи. Налагат се промени!

Присъстващите се изправиха като един. Вече не бяха непознати, а хора, обединени от една обща кауза. Онзи, очевидно предпазливият чиновник, който затвори вратата, заговори.

— Изглежда че сте добре запознат с положението у нас, господине, но какво може да се промени?

— Това! — заяви Карлос, като посочи с драматичен жест папките, пръснати на ниската маса. Малката група бавно седна, поотделно и по двойки. Хората се взираха в папките и си разменяха погледи.

— Това тук са поверителните досиета на вашите началници във всяко едно министерство. Те съдържат такава тайна и вредна информация, че когато я разкриете, ще ви гарантира незабавно повишение, а в някои случаи и заемане на най-високите постове. Началниците ви няма да имат никакъв избор, защото тези папки са остриета, насочени към гърлата им — ако бъдат отворени, началниците ви ще изпаднат в немилост и ще бъдат екзекутирани.

— Господине? — Жена на средна възраст, в спретната, но невзрачна синя рокля, се изправи боязливо. Пепеляворусата й коса беше опъната назад в строг кок. Тя го докосна притеснено за миг и заговори: — Аз всеки ден преглеждам лични досиета… и често откривам грешки… каква е гаранцията, че тези досиета са достоверни? Защото, ако те не са точни, можем да изпаднем в изключително опасна ситуация, нали така?

— Самият факт, че поставяте под съмнение тяхната достоверност, вече е оскърбление, госпожо — студено отвърна Чакала. — Аз съм Монсеньора от Париж. Описах точно положението на всеки един от вас и посочих точно нищожеството на вашите началници. Освен това, хвърлих доста средства и с голям риск за себе си и помощниците ми тук, в Москва, ви изпращах тайно пари, за да направя живота ви по-охолен.

— Аз лично ви благодаря за парите — прекъсна го мършав мъж с очила и кафяв делови костюм. — Внесох ги в спестовната каса и очаквам приличен доход от тях. Но какво общо имаме ние един с друг? Аз например съм от Министерството на финансите…

— Не знам какво искате да кажете, счетоводителю, но сте толкова ясен, колкото и цялото ви парализирано министерство — прекъсна го дебелак в черен костюм, прекалено тесен за обема му. — Аз съм от Министерството на военните доставки и вие постоянно мамите нашето ведомство.