Ултиматумът на Борн полностью

— Господи, прехвърлил е всяка мярка… Но защо смяташ…

— Единият от агентите ни е измъчван, преди да го убият — прекъсна го офицерът от КГБ, схващайки правилно въпроса на Алекс. — Беше шофьорът, който ни взе от летището — мое протеже, син на мой колега в университета, с когото бяхме в една стая. Чудесен младеж от добро семейство, но неподготвен за това, което е преживял.

— Мислиш, че е казал на Карлос за нас?

— Да… Има и още нещо. Преди около час на „Вавилова“ осем души са били покосени от автомат. Всички са избити. Било е кървава баня. Една жена от Министерството на информацията — заместник-директор на отдел и телевизионна журналистка — каза преди да умре, че убиецът бил свещеник от Париж, който се представил като „Монсеньор“.

— Господи! — избухна Конклин и спусна краката си на пода, загледан разсеяно в чукана, където навремето имаше стъпало. — Това са негови кадри.

— Не съвсем, а вече и в минало време — каза Крупкин. — Ако си спомняш, ти казах, че вербуваните ще го изоставят при първия знак за опасност.

— Ще се свържа с Джейсън…

— Алексей, чуй ме!

— Какво? — Конклин затисна с брадичка слушалката и се пресегна да вземе от пода ортопедичната обувка.

— Сформирали сме взвод за тактическо нападение — жени и мъже в цивилно облекло. В момента получават инструкции и скоро ще бъдат тук.

— Добър ход.

— Но нарочно не сме предупредили персонала на хотела и милицията.

— Ще бъдете пълни идиоти, ако го сторите — вметна Алекс. — Ще се опитаме да хванем този мръсник тук! Никога няма да успеем, ако наоколо гъмжи от униформи или пък от изпаднали в истерия служители. Чакала има очи и на гърба си.

— Направи както ти казах — нареди руснакът. — Не пускай никого, не се приближавай до прозорците и вземи всички предпазни мерки!

— Разбира се… Как така прозорците? Ще му трябва време, за да открие къде сме… да разпита камериерките, администраторите.

— Извинявай, стари приятелю — прекъсна го Крупкин, — но какво ще кажеш, ако в утринната суматоха някой смирен свещеник попита на рецепцията за двама американци, единият от които силно куца?

— Добра забележка, макар да си параноик.

— Ти си на висок етаж, а точно от другата страна на булевард „Маркс“ е покривът на една административна сграда.

— Бързо мислиш.

— Положително по-бързо, отколкото онзи глупак на „Дзержински“. Щях да съм се свързал с теб много по-рано, но моят загубен комисар ме извика само преди две минути.

— Ще събудя Борн.

— Пази се!

Конклин не чу последното предупреждение на руснака. Бързо отмести телефона и обу обувката, като грижливо нави ремъците около прасеца си. После отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади автоматичния пистолет, специално конструирано от КГБ оръжие с три пълнителя. Беше уникален — единственият автоматичен пистолет, на който можеше да се монтира заглушител. Цилиндърът му се беше изтърколил в задния край на чекмеджето. Той го взе и го завъртя около късата цев. После обу панталоните си, пъхна пистолета в колана и се упъти, накуцвайки, към вратата. Отвори я и видя Джейсън напълно облечен, застанал пред прозореца на гостната във викториански стил.

— Сигурно беше Крупкин — отбеляза Борн.

— Така е. Дръпни се от прозореца.

— Карлос? — Борн моментално се дръпна и се обърна към Алекс. — Знае, че сме в Москва ли? — попита той. После добави: — Знае ли къде сме?

— Предполагам че отговорът и на двата въпроса е „да“. — Конклин сбито предаде информацията на Крупкин. — Това подсказва ли ти нещо? — попита Алекс.

— Напълно е откачил — тихо отвърна Джейсън. — Трябваше да се очаква. Часовниковият механизъм в главата му най-накрая е взривил бомбата.

— И аз така смятам. Московските му кадри са се оказали мит. Вероятно са му казали да си гледа работата и той е избухнал.

— Искрено съжалявам, че има жертви — каза Борн. — Бих предпочел всичко да е станало по друг начин, но не мога да го съжалявам за състоянието, в което е изпаднал. Той искаше да ме докара до това, което се случи с него — да не ми издържат нервите.

— Крупи го каза правилно — добави Конклин. — Карлос е обзет от маниакално смъртоносно желание да се върне при тези, които първи са открили, че е психопат. Сега, ако знае, че си тук, а трябва да предположим, че това е така, то неговата идея-фикс се утежнява. Ще смята, че твоята смърт ще замести неговата и че това ще бъде някаква символична победа.

— Говориш също като Панов… Чудя се как ли е сега?

— Обадих се в болницата в три сутринта — парижко време пет часа. Вероятно няма да може да използва повече лявата си ръка, а също ще остане с частична парализа на десния крак, но смятат, че животът му е вън от опасност.

— Хич не ме интересуват ръцете и краката му. Главата му как е?

— Очевидно е непокътната. Главната сестра се оплака, че макар да е лекар, е ужасен пациент.

— Слава Богу!

— Мислех, че си атеист.

— Това е символична фраза, питай Mo. — Борн забеляза пистолета на колана на Алекс. — Това май е доста очевидно — посочи го той.

— За кого?

— За обслужващия персонал — отвърна Джейсън. — Помолих да донесат някаква овесена каша и голяма кана кафе.