Ултиматумът на Борн полностью

— Ще се свържете с един млад инструктор на име Бенджамин. След малко ще ви кажа как точно. Ето ви някои подробности за него, които може би ще ви помогнат да разберете отношението му. Родителите му бяха служители на Комитета и близо двадесет години работеха в консулството ни в Лос Анджелис. Получил е почти изцяло американско образование, завършил е първи и втори курс в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. И така докато преди четири години той и баща му не бяха спешно отзовани в Москва…

— Той и баща му?

— Да. Майка му беше заловена при една операция със заложена примамка на ФБР в някаква военноморска база в Сан Диего. Остават й още три години в затвора. Няма никакво снизхождение и никаква размяна за руската „мама“.

— Хей, почакайте! Тогава вината не е била изцяло наша.

— Не съм казал, че е. Само излагам фактите.

— Ясно. Ще се свържа с Бенджамин.

— Той е единственият, който знае кой сте — не по име, разбира се. Ще използвате името Арчи, а той ще ви снабди с необходимото разрешение да преминавате от една зона в друга.

— А документи?

— Ще ви обясни. Той също ще ви следи, ще бъде неотлъчно с вас, и честно казано, той е във връзка с другаря Крупкин и знае много повече от мен — а този пенсиониран особняк от Джорджия умира за това… Наслука, поре, ако наистина си тръгнал на лов. Не нападай дървените индианци.

Като се ориентираше по надписите — всичко беше на английски — Борн се отправи към Роклидж, Флорида, на петнадесет мили югоизточно от базата на НАСА в Кейп Канаверал. Трябваше да се срещне с Бенджамин на бар-плота за хранене в местния магазин „Улуърт“. Младежът трябваше да е около двадесет и пет годишен, облечен в червена карирана риза, а на стола до него трябваше да е сложена бейзболна шапка с надпис „Будвайзер“, която щеше да му пази мястото. Часът бе определен за три и тридесет и пет следобед.

Зърна го. Светлокосият руснак с калифорнийско образование беше седнал в десния край на бар-плота, а шапката му лежеше на табуретката отляво. Покрай тезгяха бяха насядали още десетина мъже и жени, които разговаряха, пиеха безалкохолни напитки и похапваха. Джейсън се доближи до празното столче, погледна шапката и учтиво попита:

— Заето ли е мястото?

— Чакам някого — отвърна младият инструктор от КГБ безизразно, а сивите му очи разсеяно се плъзнаха по лицето на Борн.

— Ще си потърся друго място.

— Тя вероятно ще дойде не по-рано от пет минути.

— Дявол го взел, исках само набързо да пийна една ванилова кола. Дотогава ще съм се измел оттук…

— Сядайте — каза Бенджамин, като махна шапката и небрежно я нахлупи на главата си. Сервитьорът се приближи, като дъвчеше дъвка, и Джейсън направи поръчката си. Питието му пристигна и инструкторът от КГБ тихо поде, загледан през пяната на млечния си шейк, който смучеше през една сламка.

— И така, вие сте Арчи, също както в комиксите.

— А вие сте Бенджамин. Приятно ми е да се запознаем.

— Това ще се разбере по-късно, нали?

— Има ли проблем?

— Искам тукашните правила да са ви напълно ясни, за да не възникне някой — отвърна израслият на Западното крайбрежие руснак. — Не одобрявам това, че са ви разрешили да дойдете тук. Въпреки предишното ми местожителство и произношението ми, не обичам много американците.

— Чуйте ме, Бен — прекъсна го Борн, като се взря настоятелно в инструктора, за да го накара да го погледне. — Ако си говорим открито, и аз не одобрявам факта, че майка ви е още в затвора, но не съм я пъхнал там.

— Ние освобождаваме дисидентите и евреите, но вие не се отказвате да задържите една петдесет и осемгодишна жена, която чисто и просто е била само куриер! — прошепна ядосано руснакът.

— Не съм запознат с фактите, но едва ли бих нарекъл и Москва „столица на милосърдието“. И все пак, ако успеете наистина да ми помогнете, може би и аз ще съумея да направя нещо за майка ви.

— Пет пари не струват обещанията ви. Какво, по дяволите, можете вие да направите?

— Ще повторя това, което казах преди час на един ваш плешив приятел в самолета. Не дължа нищичко на моето правителство, но си залагам главата, че то ми дължи доста. Помогнете ми, Бенджамин.

— Ще го сторя, защото така са ми заповядали, а не защото ви вярвам. Но ако се опитате да научите неща, които нямат нищо общо с целта на посещението ви, тогава няма да излезете повече оттук. Ясно ли е?

— Напълно. Но е неуместно и излишно да ми го казвате. Извън обикновеното учудване и любопитство, които ще се опитам да потисна, доколкото мога, целите на Новгород изобщо не ме интересуват. В последна сметка, по мое мнение, те не водят до никъде… Въпреки това обаче, Дисниленд ряпа да яде пред целия този комплекс.

Без да иска, Бенджамин прихна над сламката си, а мехурчетата на пяната на млечния му шейк забълбукаха и започнаха да се пукат.

— Ходили ли сте в Анахайм? — попита той закачливо.

— Никога не съм могъл да си го позволя.

— Ние имахме дипломатически пропуски.

— Божичко, оказва се, че сте човешко същество, в края на краищата. Хайде да се поразходим и да си побъбрим.