Ултиматумът на Борн полностью

Те пресякоха един миниатюрен мост, който водеше в Ню Лондон, Кънектикът. Там беше съсредоточено американското производство на подводници. Закрачиха към река Волхов, която в този район бе превърната в строго охранявана военноморска база — миниатюрна, но напълно реалистична. Опасваше я висока ограда, а въоръжените „американски морски пехотинци“ охраняваха вратите и патрулираха зоната срещу бетонния кей, където имаше огромни макети на най-добрите образци на американската подводна флота.

— Имаме всички бази, всички разписания и съоръжения, всеки сантиметър от кейовете тук в намален мащаб — каза Бенджамин. — И все пак трябва да преодолеем мерките за сигурност. Не е ли налудничаво?

— В никакъв случай. Ние сме много добри в тази област.

— Да, но ние сме дори по-добри. С изключение само на известно недоволство тук и там, ние вярваме в нещо. А вие само приемате наготово нещата.

— Какво имаш предвид?

— Въпреки всички нелепости, които дрънкате, бяла Америка никога не е била под робство. А ние сме били.

— Този факт не само принадлежи на историята, млади човече, а е и май доста преднамерено избран.

— Говорите като професор.

— Ами ако наистина съм бил?

— Щях да поспоря с вас.

— Само ако живеехте в достатъчно либерално общество, което да ви разрешава да спорите с капацитети.

— Е, хайде, хайде, стига сте дрънкали глупости, човече! Бромидът, наречен академична свобода, също е вече история. Я се огледайте из нашите студентски градчета. Вече си имаме и рокендрол, и сини джинси, и повече марихуана, отколкото можем да изпушим.

— На това прогрес ли му викате?

— А поне крачка напред не бихте ли го нарекли?

— Трябва да си помисля.

— Може ли наистина да помогнете на майка ми?

— А ти ще ми помогнеш ли?

— Нека опитаме… О’кей, този Карлос — Чакала. Чувал съм за него, но не знам кой знае колко. Директорът Крупкин казва, че е много опасен особняк.

— Употребяваш типично калифорнийски изрази.

— Изплуват в паметта ми. Забравете за това. Аз искам да съм тук и никъде другаде.

— Не бих се осмелил да помисля друго.

— Какво?

— Ти непрекъснато протестираш…

— Шекспир го е казал по-добре. Втората ми специалност в университета в Лос Анджелис беше английска литература.

— А първата ти специалност?

— Американска литература. Нещо друго, деденце?

— Не, благодаря ти, чедо.

— Този Чакал — поде Бенджамин, като се облегна на оградата на „Ню Лондон“. В същия миг няколко пазачи се втурнаха към него.

— Простите! — изкрещя той. — Не, не! Искам да кажа, инструктор съм!… По дяволите!

— Ще подадат ли рапорт срещу теб? — попита Джейсън, докато бързо се отдалечаваха.

— Ами, прекалено са тъпи. Те са униформен обслужващ персонал. Правят обход на станциите си, но не знаят точно какво става тук — знаят само какво и кого да спират.

— Нещо като кучетата на Павлов ли?

— Напълно. Животните не разсъждават — те просто се хвърлят, за да ти прегризат гърлото.

— Което отново ме навежда на мисълта за Чакала — каза Борн.

— Не ви разбирам.

— Просто асоциация. Как би могъл да се вмъкне тук?

— Не би могъл — всеки пазач във всеки тунел знае името и серийните номера на новгородските документи, взети от агента, когото е убил в Москва. Ако Чакала се появи, ще го спрат и моментално ще го застрелят.

— Казах на Крупкин да не прави това.

— Защо, за Бога?

— Защото няма да е той и ще погубите невинни хора. Карлос ще изпрати трима или четирима в различните зони, ще проверява и ще ни заблуждава, докато намери начин да се промъкне.

— Да не сте се побъркали? Ами какво ще стане с хората, които изпрати, за да проникнат вътре?

— Това е без значение за него. Ако бъдат застреляни, той ще чуе и ще разбере защо.

— Наистина сте луд. Къде ще намери такива хора?

— Навсякъде, където има хора, които си мислят, че за няколко минути могат да спечелят една месечна заплата. Може да им се каже, че се касае за рутинна проверка на сигурността. Не забравяй, че има документи, с които да докаже, че е служебно лице. Като прибавим и парите, всичко това не може да не направи впечатление и хората стават по-малко скептични.

— Но още на първия вход ще му вземат документите — настоя инструкторът.

— Нищо подобно. По пътя насам той ще измине близо осемстотин километра, ще прекоси десетина големи и малки градове. Лесно може да направи копия почти навсякъде. Във вашите бизнесцентрове, пък и на много други места има копирни машини. Освен това, не е кой знае колко трудно да се нанесат някои дребни подобрения, за да им се придаде автентичен вид. — Борн се спря и погледна американизирания руснак.

— Занимаваш се с подробностите, Бен, но те са без значение, уверявам те. Карлос идва, за да остави своя знак, но ние имаме едно предимство, което праща по дяволите цялото му умение — ако Крупкин е успял да пусне подходящо съобщение в новините, Чакала мисли, че съм мъртъв.

— Целият свят мисли, че сте мъртъв… Да, Крупкин ми каза — глупаво щеше да е да не ми каже. Тук в зоната сте доброволецът Арчи, но аз знам кой сте, Борн. Дори и да не бях чувал за вас, сега вече ми се наду главата — Радио Москва говори за вас от часове.

— Да приемем, че Карлос също е чул новините.