Ултиматумът на Борн полностью

— Все едно е да кажете на някой студент, че наистина може да спори с професора си, или на някой гражданин, че може публично да критикува някой член на Политбюро. Странен подход, нали?

— Не го вземайте надълбоко, Арчи.

— Отпусни се, млади Ленин — отвърна Джейсън и тръгна редом с инструктора. — Къде е лосанджелиското ти хладнокръвие?

— Оставих го в Лос Анджелис.

— Искам да проуча картите. Всичките.

— Уредено е. Ще научите и останалите правила на комплекса.

Седяха в заседателната зала на управлението. Голямата четвъртита маса беше отрупана с картите на целия новгородски комплекс. Борн не можеше да се опомни. Дори и след четиричасов съсредоточен разговор той често клатеше глава с искрено изумление. Поредицата дълбоко законспирирани учебни зони по брега на Волхов беше по-обширна и по-сложно организирана, отколкото си беше представял. Забележката на Бенджамин, че ще е по-лесно да се преместят десетина града, отколкото да се направят драстични промени в Новгород, не беше преувеличение, а само констатация на един факт. Умалени копия на големи и малки градове, крайбрежни улици и летища, военни и научни обекти — като се започне от Средиземноморието и се завърши с Атлантическия океан, на север до Балтика и по залива Ботния, бяха представени с техните граници. Към всичко това се прибавяше и американската зона. Но въпреки невероятните подробности, миниатюрните размери правеха възможно всичко това да се смести само на петдесетина километра джунгла по протежението на брега и на пет до осем километра дълбочина.

— Египет, Израел, Италия — заизброява Джейсън, като заобикаляше масата и се взираше в картите върху нея. — Гърция, Португалия, Испания, Франция, Великобритания. — После мина от другата страна, а Бенджамин го прекъсна, отпуснал се уморено на един стол.

— Германия, Холандия и Скандинавските страни. Както ви обясних, повечето зони се състоят от две отделни страни — обикновено такива, които имат обща граница и са близки по бит и култура или само за да се спести място. Съществуват девет основни зони, които представляват всички основни нации — основни с оглед на нашите интереси, а следователно и девет тунела, на около седем километра един от друг, като този тук е първият, а останалите са на север по реката.

— Тогава първият тунел до нас е този на Великобритания, нали?

— Да, а след това идва ред на Франция, Испания с Португалия, после пресичаме Средиземно море и се озоваваме в Египет и Израел…

— Ясно — вметна Джейсън, седна в края на масата и сключи замислено ръце. — Съобщи ли вече на шефовете си, че трябва да оставят всички, които представят документи, взети от Карлос, независимо как изглеждат тези хора.

— Не.

— Какво? — Борн извърна глава към младия инструктор.

— Помолих другаря Крупкин да стори това. Той е в болница в Москва и няма опасност да си помислят, че нещо му е станало от преумора, и да го затворят тук.

— Как мога да отида в друга зона? И то бързо, ако се наложи.

— Готов ли сте да ви съобщя и останалите правила на комплекса?

— Да. От картите няма какво повече да науча.

— О кей. — Бенджамин извади от джоба си малка черна пластинка, подобна на малко по-плътна кредитна карта. Подхвърли я на Джейсън, който я хвана и я заразглежда. — Това е паспортът ви — продължи руснакът. — Само старшите служители имат такива и ако случайно я загубите или я забравите някъде дори за минути, трябва незабавно да подадете рапорт.

— Но на него няма никакви знаци или дори снимка.

— Цялата информация е вътре — компютъризирана и кодирана. На всеки граничен пункт на отделните зони има специални устройства. Пъхате паспорта си в тях и бариерите се вдигат, като съобщават на охраната, че имате разрешение от щаба. Освен това ви регистрират.

— Да не се надяваш, че тези назадничави марксисти могат да са толкова умни.

— Още преди четири години почти всеки хотел в Лос Анджелис имаше такива карти за гостите си… А сега останалото.

— Правилата на комплекса ли?

— Крупкин ги нарича предпазни мерки — и за нас, и за вас. Честно казано, той не вярва, че ще излезете жив оттук, а ако останете, просто жив ще ви одерат.

— Прекрасна реалистична картина.

— Той ви харесва Борн… Арчи.

— Продължавайте.

— Висшият персонал знае, че сте засекретен служител от канцеларията на генералния инспектор — американски специалист, изпратен за проверка по изтичане на Запад на данни за Новгород. Ще получите всичко, от което имате нужда, включително и оръжие, но никой няма да ви заговори, освен ако вие пръв не го сторите. Аз официално се водя ваша свръзка. Всичко, което искате, ще минава през мен.

— Благодарен съм ви за това.

— Вероятно не съвсем — каза Бенджамин. — Не можете да ходите никъде без мен.

— За мен е неприемливо.

— Такова е изискването.

— Не съм съгласен.

— Защо?

— Защото никой не може да ме спре… А ако изляза оттук, ми се иска майката на Бенджамин да го завари жив и здрав в Москва.

Младият руснак не откъсваше очи от Борн. Погледът му беше твърд, но в него се четеше и голяма мъка.

— Наистина ли вярвате, че ще помогнете на мен и баща ми?

— Знам, че мога, затова трябва и ти да ми помогнеш.