Ултиматумът на Борн полностью

Алекс Конклин се облегна на стола зад бюрото си. Беше зашеметен. В ръката си стискаше слушалката и не можеше да намери разумен отговор на изненадващата информация на Джейсън. Накрая успя да промълви:

— Не вярвам!

— На кое по-точно?

— Не знам. Май на нищо — като започнем с това за гробището. Но трябва да повярвам, нали?

— Не искаш да повярваш нито за Лондон, нито за Брюксел, нито на командира на Шести флот или пък за пазителя на тайните кодове в Лангли. Просто ти ги изреждам… Важното е, че след като разберем кои са, ще можем да действаме.

— Трябва да започнеш от самото начало. Главата ми се цепи от болка. Телефонният номер в Ню Йорк, автомобилните номера…

— Трупът, Алекс! Фланаган и генералската жена! Готови са за път. Такава беше уговорката и трябва да я спазим.

— Така ли? Суейн се самоубива, а на двамата от имението, които могат да разкажат толкова неща, просто казваме „чао“ и ги оставяме да си идат?

— Нямаме време да си играем на преговори, а освен това той не може да отговаря на други въпроси — с генерала са били на различни нива.

— Е, сега всичко е ясно.

— Хайде, остави ги да заминат. И двамата могат да ни потрябват някой ден.

— Сигурен ли си? Толкова е сложно.

— Направи го! За Бога, Алекс, пет пари не давам за усложнения или нарушения, или за каквито и да е фалшификации, които ти идват наум. Искам Карлос! Плетем мрежа и можем — аз мога — да го примамим в нея.

— Добре, добре. Има един доктор, когото и друг път сме използвали при специални операции. Ще се свържа с него. Той знае какво да направи.

— Добре — каза Борн. Умът му работеше бързо. — Сега ме пусни на запис. Ще ти кажа всичко, което научих от Фланаган. Побързай, имам много работа.

— На запис си, Делта Едно.

Джейсън заговори бързо, като четеше записките, които си беше водил в къщичката на Фланаган. Произнасяше ясно всяка дума. Съобщи имената на седем често присъстващи гости на генералските вечери. Не беше съвсем сигурен как се пишат имената им, но за сметка на това описанията бяха пълни. След това идваше ред на автомобилните номера и всички бяха на гости от по-сериозните срещи, които се провеждаха два пъти на месец. Накрая идваха телефонните номера: на адвоката на Суейн, на всички пазачи от имението и вътрешният номер на Пентагона за служебните коли. В края на списъка беше нерегистрираният номер в Ню Йорк. Към него нямаше име — имаше само телефонен секретар, който приемаше съобщения.

— Това е най-важният телефон, Алекс.

— Ще го разгадаем — заяви Конклин, като се включи на запис. — Ще се обадя в къщичките и ще говоря по пентагонски маниер — генерала го изпращат на някаква секретна служба и плащаме двойно, за да изведат кучетата оттам рано сутринта. Случайно остави вратите отворени… Автомобилните номера не са проблем — ще кажа на Касет да ги намери на компютъра, без Десоул да разбере.

— Ами Суейн? Ще трябва за известно време да пазим самоубийството му в тайна.

— За колко време?

— Откъде, по дяволите, да знам? — вбеси се Джейсън. — Докато открием кои са всички онези хора и докато аз или ти се свържем с тях, и по този начин паниката ще започне да се надига като вълна. И точно в този момент ще вкараме в действие плана за Карлос.

— Но това може да се проточи дни, седмици или дори повече.

— Разбира се, че може.

— Тогава най-добре да включим и Питър Холанд…

— Не, не още. Не сме сигурни какво ще направи, а не искам да му дам възможност да се изпречи на пътя ми.

— Трябва да се довериш още някому, а не само на мен, Джейсън. Мога да заблудя доктора за около двадесет и четири или четиридесет и осем часа, но за повече от това се съмнявам.

— Дай ми, осигури ми два дни!

— А аз в това време да проверявам цялата тази информация, да заблуждавам Чарли и с половин уста да лъжа Питър и да му разправям, че, както ни се струва, напредваме в проследяването на вероятните куриери на Чакала в някакъв хотел в Мейфлауър… Разбира се, не правим нищо подобно, защото сме затънали до ушите в някаква овехтяла двадесетгодишна сайгонска конспирация, в която са замесени кой знае какви хора, но затова пък знаем, че частното им гробище е в имението на главния шеф по снабдяването, който случайно си е пръснал черепа — малък инцидент, който ще пренебрегнем… Господи, Делта, дръж се! Снарядите се сблъскаха.

Въпреки че беше застанал пред бюрото на Суейн, а столът с трупа на генерала беше до самия него, Борн успя да се усмихне.

— На това разчитаме, нали? Това е сценарий, написан лично от обичния ми Свети Алекс.

— Аз просто се возя, а не карам колата…

— Ами докторът? — прекъсна го Джейсън. — Не си участвал в операции от пет години. Откъде знаеш, че все още е в занаята?

— От време на време го срещам. И двамата си падаме по музеите. Преди няколко месеца в галерията „Коркоран“ ми се оплака, че напоследък просто нямал работа.

— Създай му малко разнообразие довечера.

— Ще се опитам. Какво смяташ да правиш?

— Ще разнищя всичко в тази стая.

— Ръкавици?

— Хирургически, разбира се.

— Не пипай трупа.