През пролетта Рита бе навършила тринадесет години и под блузите и роклите й вече се очертаваше сутиен, което й придаваше по-строг и същевременно леко комичен вид. У нея се усещаше мощен заряд от трудно потискана припряност. С движенията си, по детски импулсивни, сестра ми приличаше на някаква мъжкарана, ала все пак съумяваше в последния момент да ги озапти, сякаш най-неочаквано си бе припомнила, че около нея бе започнало да се налива ново, зряло тяло. Отново си пусна дълга коса, имаше навика да вдига двете си ръце, за да прибира назад кичурите си. Разтваряше ръцете си като сгънати криле на птица, само лактите й стърчаха напред, може би, за да се показва и брани едновременно. Също както младите момичета в Италия, които докато говореха с теб, се придържаха към обичая да прикриват с длан устата си, за да не се види червилото им. С нея израснахме в безкрайно неловка обстановка, избягвахме контактите, но телата ни си останаха заредени като полюсите на един магнит; сега понякога тя ме докосваше с косите си, докато минаваше покрай мен или най-изненадващо си позволяваше да се облегне на мен, докато седяхме на дивана в стаята с телевизора и сякаш някакво неизказано послание се предаваше между нас. Тя споделяше с Елена все същите напълно неразбираеми за околните шеги и така те двете пак се залостваха в средата на своя сбъркан пубертет. Аз все пак оставах с чувството, че никой от нас с Рита не забравя за съществуването на другия, защото щом се озовяхме в една стая, стаята моментално се зареждаше с излъчване от присъствието на другия, толкова мощно, че приличаше на пукота от статично електричество.
При едно от посещенията ми, случайно, разбира се, успях да надзърна в деколтето на една от роклите без ръкави на Рита. Видях коравата дантела на сутиена й, както и подобната на месец сърповидната извивка на бледата й кожа. След това, естествено, старателно избягвах да надзъртам в пазвата й и не след дълго дотолкова тренирах окото си, че задържах взора си върху фигурата й само за броени, мимолетно отлитащи секунди. При всяко подобно оглеждане тя ми се струваше все по-забранена. Накрая се запечата в съзнанието ми само като бегли очертания подобни на скиците във вестниците. Различните й образи мигновено прелитаха през съзнанието ми и въпреки че старателно потисках волята си, само след броени минути бе възможно отново да се вторача в извивката на раменете й, за да спусна очи до вдлъбнатината на шията й. С течение на времето, докато се опитвах да се вживея в ролята на вечно недоволния или поне безразличен съзрял мъж, ставах все по-дистанциран и в същото време все по-бащински настроен към нея. Между нас явно се бе срутил някакъв защитен екран — познавахме се прекалено добре, за да се стараем да зачеркнем годините на нашата раздяла и всички свързани с нея формалности, които ни налагаха бруталните забрани за интимна близост между толкова преки кръвни роднини. Сестра ми умееше много добре да имитира любовните сцени от телевизионните филми, като рецитираше иронично баналните диалози, дори се преструваше, че припада от силни чувства на дивана до мен. В нея се долавяше някакво смътно познание по тези интимни въпроси, от което аз целият настръхвах. Още нещо ме безпокоеше: сякаш показваше някакво презрение към мен или най-малкото осъзнаваше властта, която притежаваше над мен. Всеки опит за общуване между нас все повече заприличваше на премерване на силите, сблъсък между нейната воля и моята. В един миг Рита бе способна да ме привлича, а в следващия най-внезапно и безмилостно да ме пренебрегне, сякаш напълно е забравила за съществуването ми.
Така се случи, че ние тримата — Рита, Елена и аз — се бяхме строили пред телевизора точно в деня, в който президентът Никсън се оттегли от Белия дом; внезапно прекъснаха филма, който гледахме; на екрана се появи водещият на новинарската емисия, а след него и самият Никсън.
— Това е ужасно отегчително — веднага отсече Рита.
Погледахме кадрите в продължение на още няколко минути, след което Рита се надигна и отиде да смени канала.
— Остави го — рекох аз.
Но тя започна да превключва поред всички канали. На всеки от тях показваха само Никсън, тя обаче продължи да търси нещо друго.
— Казах ти да го оставиш.
Накрая превключи на УКВ диапазона и най-после попадна на някакъв канал, където даваха филм. Едва тогава се върна на стола.
Побеснях. За миг се поколебах дали да не я зашлевя, но оставих гневният ми пристъп да отмине като спазъм. От стола си Елена ме удостои с един бегъл многозначителен поглед, а после тримата останахме така само споглеждайки се сред напрегнатата тишина.
