По-късно, през пролетта, сестра Бъртрам се разболя и беше сменена от нова учителка — сестра Мери. За наша изненада се оказа, че сестра Мери не е по-висока от някой осмокласник, беше с бледо закръглено лице, което ни изглеждаше като луната, както беше обкръжено от забрадката й. Ала независимо от ръста си, тя създаваше впечатление, че е по-значима от сестра Бъртрам, понеже умееше да изпълва класната стая с бликащата си енергия. Още през първия ден ни научи да пеем „Той завладя целия свят“7, като обикаляше всички чинове и свеждаше глава над всеки от нас, за да чуе дали сме запомнили думите. Когато стигна до моя чин, аз си помислих, че тя просто ще поклати отчаяно глава заради моя лош английски и ще отмине нататък. Но вместо това сестра Мери с усмивка се спря до мен и дори приседна на чина, като изглеждаше приятелски настроена и добронамерена. Аз така се смутих, че се изчервих до уши.
— Е, di-fficile, no, parlare in-glese.8
Помислих, че тя или се опитва да ме изиграе и по някакъв начин да ми се подиграе, или че просто не знаеше, че не бива да говори на италиански в класната стая, защото беше без преподавателски опит. Но класът запази мълчание.
— Si. Да. — смотолевих аз, като все още очаквах наоколо да избухне взрив от смях, но това не се случи. В надвисналата тишина — и това се случваше за пръв път — не се долавяше никакво озлобение към мен.
Започнах да оставам през обедните почивки в стаята заедно със сестра Мери, за да уча английски. С помощта на нейните уроци и обяснения английският започна да се разкрива пред мен като нова земя, като постепенно придобиваше все по-ясни очертания. Сякаш аз лека-полека започвах да се възвръщам към съществуването си от мрака, в който бях изпаднал. Осъзнавах, че ако продължавам да си служа с толкова малко думи от езика, който се говореше в тази земя, нищо няма да постигна. По-късно, когато видях, че все още допускам грешки, че езикът ми отказва да изговаря правилно някои звуци, а мозъкът ми се съпротивлява на опитите да осмисли думите и понятията, които се крият зад тях, все едно, че въобще не бях учил английски или че никога нямаше да мога да се справя с това, аз за сетен път се почувствах безнадеждно изгубен така, както се чувствах и сред безкрайното поле около Мърси. Но първоначалното въодушевление от първите ми успехи в усвояването на този труден чужд език ми подейства ободряващо, понеже, макар и интуитивно, аз за пръв път усетих, че е възможно да изляза извън тесния свят на нашата ферма.
Като четиво за упражнение сестра Мери ми даде една книга, наречена „Пътеводна светлина“, преразказваща Библията, но с много илюстрации и пояснения към тях. Щом се прибрах у дома, първата ми работа бе да седна край масата в кухнята и да се заема бавно да изчета на глас тези пояснения. Техният английски сега се оказа по-лесно достъпен за мен в сравнение с доста сложния текст на италиански от „Житията на светците“, която си бях донесъл от Италия. А освен това разказаното в книгата на сестра Мери ми се струваше по-важно, защото беше извлечено от Библията и то на английски език. Из цялата книга бяха разпръснати цветни илюстрации по картини на прочути художници. Те бяха мрачни и дори жестоки, но колкото и да бе странно, до една бяха пропити от идеята, че трябва да се отдава почит към мъчениците на вярата. Дори изброяването им е достатъчно красноречиво: обезглавяването на Йоан Кръстител, ослепяването на Самсон, осъждането на грешницата. Само че аз не можех да проумея чудесата, свързани с тези сюжети, така че неизменно предпочитах по-простите картинки, които съпровождаха разказите. Усещането за света, което ми даваха илюстрациите, бе за мен магическо и приятно. Многократно се връщах назад в книгата на сестра Мери, за да си препрочитам легендата за Сътворението на света, към която имаше разкошна илюстрация на Рая върху цели две страници, както и историята на Йона или на младия Христос в Храма. Освен това извличах неизказано дълбока, макар и потайна наслада, като си съчинявах собствени истории, легенди и притчи — за мен това занимание бе равностойно на навлизането в някакъв таен, само мой свят.
