Поведох я в тъмнината в дъното на една от лехите, като си казах, че можем просто да се излегнем върху сламата. Но не успях да измисля как да я убедя, че най-добре ще е да се проснем връз мръсната, влажна и вдигаща пара сламена постеля с нашите най-хубави дрехи.
— Къде отиваме? — отново прошепна Кристъл, с интонация, издаваща, че й е забавно. Или пък просто беше напълно слисана.
Спряхме се сред растенията, които ни обграждаха като стена. Въздухът тегнеше от влага, а заради оборския тор и нахвърлената слама вонеше като в конюшня.
— Исках само да те доведа тук.
Започнах да я целувам така, както стояхме прави, а ръцете ми плахо шареха по тялото й, докато се опитвах да възвърна предишната си възбуда, само че сега исках единствено този миг да бе отминал, да е извън мен, за да мога спокойно да се прибера в дома си и да се скрия в леглото си. В този момент дочух далечен шум и внезапно си представих лицето на баща ми, отварящ вратата на оранжерията, как включва лампите и се отправя направо към края на лехата, където сега се спотайвахме двамата с Кристъл. Но след това всичко се случи много бързо. В мрака аз някак успях да смъкна пликчетата на Кристъл до коленете й, след което дойде ред и на моите гащи. И тогава, сред плетеницата от ръце и плът аз отчаяно се опитах да проникна в нея и успях да го сторя почти веднага, без да съм сигурен дали успях да се оттегля навреме, преди първия тласък, когато свърших. Не, всъщност въобще не бях уверен, че съм проникнал в нея.
И тогава отново ме налегна до болка познатото ми усещане за провал. Бях безкрайно несръчен, докато трескаво оправях дрехите си. Дума не посмях да отроня. Чувствах само как безнадеждно се стопяват бляновете от сънищата ми.
— Какво ти е?
Звукът на гласа й в мрака, ме накара да се отвърна и предизвика желанието ми да залича спомена за нея.
— Добре съм. — Последва пауза сред мъртвешка тишина. — Ами ти?
— Да, също. Но ми се струва, че не бях очаквала това.
Не си проговорихме отново, докато не я оставих с пикапа пред къщата й.
— Съжалявам — рекох.
— Всичко е наред.
Тя се наведе към мен, за да ме целуне, ала устните ни се докоснаха съвсем сковано.
— Утре ще ми се обадиш ли?
— Да.
На следващия ден се събудих със същата празнота в гърдите, понеже това, което се случи снощи, се беше загнездило в мислите ми като съсирек от кръвоизлив. От леглото дочувах смътните шумове, които вдигаше баща ми, докато се приготвяше за неделната литургия, и дрънкането на съдовете в кухнята, където леля Тереза приготвяше сутрешното кафе.
— Къде е Виторио? — въпросът му прозвуча като обвинение тежко като олово.
— Не знам. Сигурно е в леглото. Иди да го вдигнеш.
— Ще видим ние докога ще продължава така. Докога ще се прибира в три часа през нощта?
Но като се върна от неделната служба в църквата, той нищо не ми каза.
Към един на обяд Кристъл ми позвъни.
— Здравей, страннико.
Странно, но сега наистина звучеше съвсем бодро и приветливо. Нима разполагаше с версия за изминалата нощ, напълно различна от моята?
— Според мен Кейт си е легнала да спи горе-долу по същото време, по което и ние. — подметна тя и се засмя.
— Да — казах аз.
— Днес си особено разговорлив.
— Съжалявам. Мисля, че съм махмурлия или нещо такова.
— Да не си пил още снощи?
След поредната пауза тя изведнъж заговори с по-глухо:
— Беше ми за пръв път.
Усетих как сърцето ми спря. Знаех, че тя казваше истината, макар да подозирах, че преди мен е имало и други.
— На мен също.
— Да, правилно — засмя се тя. — Зная, че си много наблюдателен.
Последва още една пауза.
— Не съм много сигурен — казах аз.
Гласът на Кристъл продължаваше да звучи незаинтересовано.
— Мисля, че всичко е наред.
— От къде знаеш.
— О, момичетата ги знаят тези работи. Това е всичко.
Тя отново се засмя. Възприемах нейното настроение като на плод присъщото й безгрижие, което ми действаше като магия. Страхувах се да я попитам за каквото и да било, за да не изчезне изведнъж обаянието, което й служеше като защита. Но първата ми мисъл все пак бе за това, че сега се чувствам свободен да скъсам с нея.
— Защо да не се поразходим с колата или нещо такова? — предложи ми тя. — Приятно ще ми е пак да се видим.
Когато отидох да я взема, Кристъл се премести възможно най-близо до мен на седалката, за да ме целуне и да хване ръката ми, самодоволна и настроена собственически като младоженка, докато цялото ми тяло изтръпна от допира й.
— Днес те чувствам толкова близък.
Потеглих към пристанището. Навън беше студено, а пристанището и пристанът до него се оказаха необикновено безлюдни. Ледът по езерото бе започнал да намалява, струпвайки се на големи назъбени камари от замръзнали, вледенени вълни сякаш хаотично нахвърлени край брега от ръката на невидим гигант, а отвъд вълнолома се синееше незамръзнала вода.
Не можех да измисля как да наруша тишината, тегнеща между нас.
— Нещо не е наред ли? — попита ме Кристъл.
— Не зная.
— Какво има? Такъв си един притихнал, мълчалив.
Но тя не подозираше, че мислите пращяха в главата ми като искри от статично електричество.
— Не зная. Но ми се струва, че се чувствам доста странно. Това е всичко.
