Този инцидент остави в мен горчива утайка, все едно че пясък задра в гърлото ми. Никога не се бях замислял за Кристъл по този начин. Трябваше да напъна мозъка си, за да видя кратките и потайни свалки в тъмното като част от всеобщата тийнейджърска разпуснатост. Изпитвах желание да я закрилям, но имаше и още нещо, продиктувано от необходимостта да се противопоставя, доколкото мога, на тези клюки и да я държа настрани от тях.
— За какво толкова си се замислил?
— За нищо.
— Не може толкова да мислиш, без да има нещо. Мога да чуя как скърцат зъбните колела в мозъка ти.
Макар да ми беше пределно ясно, че аз бях този, на когото най-много държи, тя си оставаше за мен като нещо крехко и чупливо, на което бях заложил цялото си доверие. Все още обаче не можех да открия начин, за да потисна безмълвно надигащия се у мене яд, когато бях с нея.
Накрая се оказа, че не бях много по-различен от Винс и неговите приятели, нито по-добър. И аз исках само мен да слушат, когато разказвам моите истории, исках да се натискаме в киното, исках да се чувствам покорител, исках да освободя естественото си сексуално напрежение. А въздържанието ми не беше съзнателен избор, а по-скоро израз на сковаността и неумението ми да осъществя желанията си.
Щом се отпуснех във ваната у дома, понякога ми се привиждаше как Кристъл се появява гола пред мен. Странно изпъкваха всичките й несъвършенства — едрите бедра, белите й, все още недоразвити гърди. Всеки неин телесен недостатък беше оправдание на желанието ми да се отърва от нея. И когато се потапях във водата, за да се галя, си представях как затъвам в нейната течна топлина, докато свърша в нея с цялата сила на въображението си, макар да не можех да си представя нещо повече между нас, освен задоволяване на желанието ми, напълно лишено от любов.
През март се омъжи Кейт, по-голямата сестра на Кристъл. На мен, привикналия със старателно обмисляните италиански брачни церемонии, нейната сватба ми се стори зле и набързо подготвена, само с една шаферка и с един церемониалмайстор. Роклята на Кейт изглеждаше прекалено семпла, а на всичкото отгоре хич не й стоеше добре. Церемонията в църквата беше претупана без много-много разтакавания. После дойде ред на банкета в ресторанта на Голдсмит, по-точно в една от залите, която беше съвсем евтино украсена и беше тясна като всекидневна. Обядът, който ни поднесоха, се ограничаваше само със зеленчукова салата и ястие с месо, а на бара предлагаха единствено бира и безалкохолни. След обяда един млад дисководещ с червендалесто лице започна да пуска рокове и кънтрита от един грамофон, чиято игла непрекъснато дращеше дразнещо по плочите.
— Това парче сега е за младите. Хайде, всички, да ви видя как ще се пораздрусате.
Бащата на Кристъл пристигна от Мичиган. В църквата, докато я водеше по пътеката към олтара, той се извисяваше над Кейт с мрачната си фигура. Лицето му бе набраздено от умората и приличаше на статуя, издялана от камък. След като церемонията приключи, той леко се оживи особено когато се присъедини към малката група мъже на бара. Дори можеше да се каже, че скоро се превърна в душата на компанията. По едно време се приближи към нашата маса. Кристъл ни запозна и той енергично се здрависа с мен.
— Значи ти си младежът на Кристъл, така ли? — Говорът му беше чист като стъкло и по нищо не напомняше за провлечения изговор на Кристъл. — Тя сподели много хубави неща за теб. И доколкото мога да преценя, това е изключително добра препоръка за теб, понеже Кристъл винаги е била крайно недоволна от мъжете, с които е имала нещо общо.
— Мисля, че засега това му стига — рече Кристъл.
Тя изглеждаше толкова уязвима пред него, толкова смутена и в същото време го гледаше с поглед, преливащ от обожание. По-късно го видях да танцува с Кейт. Направи ми впечатление още, че Кейт имаше вид на отсъстваща, искам да кажа, изглеждаше прекалено хладна и независима. Баща й отново надяна мрачното си изражение, както преди това в църквата, което може би бе израз на неговото истинско аз. И тогава внезапно ми стана ясно, че именно Кейт бе дъщерята, на която той най-много държи. Тогава нещо в мен се пречупи при мисълта за невинните чувства на Кристъл.
Кристъл и аз станахме да танцуваме. През плата на роклята усещах как бедрата й потръпват, щом моите длани ги докоснеха. Макар и само за кратко останахме в центъра на всеобщото внимание, понеже сватбарите ни наобиколиха в кръг, докато ние се поклащахме в ритъма на музиката, но все пак по-бавно, отколкото трябваше, защото и двамата бяхме пили доста.
