Толкова бе лесно. Нахлуването му беше леко като бриз, умът й просто се разпростря като бляскаво бяло платно. Надникна в мислите й. Беше топла от желание. Копнееше за него.
Отдръпна се назад изненадано. Тя мислеше, че прилича на бог? Да му се не види, трудно можеше да си се представи в този образ.
Лицето й пламна. Изглеждаше толкова сексапилна и възхитителна, че той избута всичките си съмнения настрани.
Очите й се затвориха.
— Не мога…
— Не можеш да ме целунеш? — Той докосна леко с устни ъгълчето на устата й.
По тялото й се спусна трепет.
— Не мога да… устоя. — Дарси го сграбчи за раменете.
Уау, тя го искаше. Остин решително впи устни в нейните. Докосна всеки милиметър от меката им плът, докато ги моделираше със своите. Притисна я силно и ръцете й се заровиха в косата му, придръпвайки го още по-близо.
Той завладя устните й още по-настойчиво. Исусе, тя му отвръщаше. Изпитваше същия силен глад. Как бе възможно двама относително непознати да бъдат толкова дяволски отчаяни един за друг? Това беше нещо повече от физическо желание: беше душевен глад.
Езикът й се преплете с неговия, оставяйки слабия вкус на шоколад в устата му. О, тя беше сладка. Сладка навсякъде. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и се обвиха около кръста й. Придърпа я към ерекцията си. Тя изстена и се разтопи срещу него.
Остин плъзна устните си надолу по шията й и после към ухото й. Ръцете му се спуснаха към дупето й, впиха се в плътта й и потриха бедрата й в слабините му.
— Дарси — прошепна той в ухото й. — Знаех. В минутата, в която те видях. Знаех, че си принадлежим.
Ръцете й го сграбчиха за раменете, но после с мъчителен стон тя го отблъсна настрани.
— Не!
Остин отстъпи назад.
— Какво? Какво не е наред?
Дишайки тежко, тя кръстоса ръце пред гърдите си.
— Аз… аз съжалявам.
— Не съжалявай. Аз не съжалявам.
Изражението й посърна.
— Не мога. Не мога да позволя това да се случи.
— Сладурче, вече се случи.
— Не! — Тя си пое дълбоко дъх и лицето й се превърна в каменна маска. — Трябва да запазим нещата професионални. Имам нужда от тази работа.
— Не бих направил нищо, за да я застраша. Никога не бих те наранил по някакъв начин.
Тя поклати глава и се обгърна още по-силно.
— Дарси, ако имаш нужда от нещо, моля те, кажи ми. Мога да ти помогна.
Тя запази мълчание намръщена, сякаш в нея се водеше някаква вътрешна борба. Най-накрая проговори:
— Ако наистина искаш да помогнеш, ще се съгласиш да участваш в шоуто.
— Добре, ще го направя. — Той взе химикал от бюрото й и подписа договора. Струваше си да рискува прободни рани или смърт. — Наистина го мисля, Дарси. Ако си се забъркала в неприятности, ако някой… нещо те застрашава или плаши, искам да ми кажеш.
Тя преглътна.
— Добре съм.
Не, не беше добре. Тя бе смъртна, която живееше сред вампири. И той трябваше да спечели доверието й — само така щеше да сподели с него.
— Ще провеждам още прослушвания след няколко минути. Имам нужда от малко време, за да се приготвя.
Искаше той да си тръгне. Чувствителен мъж като него схвана намека.
— Може би трябва да се срещнем по-късно за чаша кафе.
Усмивката й излъчваше примирение и умора.
— Благодаря ти за поканата, но нямам представа колко време ще отнемат прослушванията.
— Утре вечер?
Тя оправи документите, разпилени върху бюрото й. Макар че се опитваше да го прикрие, поклащането на листовете доказваше, че ръцете й треперят.
— Имам още прослушвания утре.
— Събота вечер? — Той нямаше гордост.
— Трябва да ходя на сватба.
— Надявам се не твоята.
— Не, определено не. Но те са прекрасна двойка. — На лицето й се появи тъжен, изпълнен с копнеж поглед. — Мисля, че ще са много щастливи.
— Дали е някой, когото познавам?
— Съмнявам се да познаваш Роман или Шана.
Той се вцепени в опит да прикрие шока. Майко мила, годежът беше оповестен само преди няколко дни. Как можеше да каже на Шон, че сватбата е тази съботна нощ?
— Никога не съм чувал за тях. Кой от тях ти е приятел — булката или младоженецът?
— Аз… Познавам младоженеца от няколко години. Но считам и булката за приятел.
— Имаш ли нужда от придружител? — На лицето й се появи неловък израз, който подсказа на Остин, че я притиска твърде силно. — Извинявай, не трябваше да се самопоканвам. Една от онези големи, фантастични църковни сватби, а?
Бузите й почервеняха, докато тършуваше из купчина с документи върху бюрото си.
— Ти… ти трябва да си направиш портрет. Оставих информация на госпожа Стайн, но имам копие тук. — Тя грабна кубче със самозалепващи се листчета и надраска отгоре адреса. После откъсна листа и му го подаде.
Очевидно не искаше да обсъжда вампирската сватба. Трябваше да й позволи да се измъкне засега или щеше да го заподозре. Пръстите му докоснаха леко нейните, докато вземаше листчето и незабавно отчаяно му се прииска да я грабне в ръцете си.
— Дарси.
Само за няколко секунди, очите й отговориха с израз на болка и копнеж, след което тя премигна и се обърна.
— Не можем да си позволим да… да изгубим контрол отново.
