Вампирите и градът полностью

— Добре ли се чувстваш? — тихо попита той.

— Да.

— Всичко наред ли бе с шоуто тази вечер?

— Да.

— В къщата при басейна ли ще спиш?

Какъв мошеник.

— Да.

— Сама?

— Да.

Той се ухили.

— Много си благосклонна тази вечер.

Тя потисна смеха си.

— Да. — И сега щеше да поиска да прекара нощта с нея, мислейки си, че тя ще каже „да“.

— Била ли си влюбена някога?

Тя примигна. Въпросът му я изненада.

— Да, предполагам — въздъхна Дарси. — Не съм сигурна. Може би просто исках да съм влюбена.

— Той обичаше ли те?

— Каза, че ме обича. Бяхме заедно около година в колежа. Аз си мислех, че сме сгодени, но… — Тя сви рамене. — Очевидно не бяхме единодушни по този въпрос.

— Бил е глупак. Това е малко прекалено, не мислиш ли? Не. Всеки мъж, който би те оставил да се изплъзнеш, трябва да е глупак.

— Той просто бе незрял.

— Това е мила дума за глупак.

Дарси се разсмя.

— Добре де, беше глупак. — За нейна голяма изненада това я накара да се почувства добре. — Значи големият въпрос сега, предполагам, е колко интелигентен си ти?

Той се усмихна бавно и трапчинките му се задълбочиха.

— Достатъчно умен съм.

А също така живееше в различен свят от нейния. Тя наистина не биваше да флиртува с горкия мъж. За жалост, бе дяволски близо до неустоим. Но по някакъв начин трябваше да се противопостави на привличането, което изпитваше.

Адам се придвижи към нея. Ръката му обхвана ходилото на левия й крак.

— Мога ли да ти направя масаж на стъпалата?

— Н… — Думата заглъхна в гърлото й щом силните му пръсти се притиснаха към стъпалото й. О, боже, не беше ли добър. — Да.

Той правеше бавни кръгчета по крака й.

— Добре ли се чувстваш?

— Да.

Той нежно дръпна пръстите й.

— Вършиш страхотна работа с шоуто.

Комплиментът му премина през нея като слънчева светлина.

— Благодаря ти.

Той се прехвърли на десния й крак.

— Мога ли да ти кажа една тайна?

Тя отвори очи.

— Не ми казвай, че си сериен убиец.

Той се усмихна и продължи да масажира крака й.

— Не, не съм. Вярваш или не, аз съм… чувствителен мъж.

Тя изсумтя.

— Не може да си гей. Не и при начина, по който целуваш.

Очите му блеснаха.

— Сигурна ли си? Може да се наложи да направиш още една проба, за да си напълно убедена.

Тя се разсмя.

— Ти определено си познавач на жените.

— Така е. Относно тайната ми… — Ръцете му се плъзнаха нагоре по краката й и стигнаха до прасците й.

Той започна да масажира мускулите й там. Дарси повдигна вежди.

— Ако се опитваш да ме сваляш, това едва ли може да се нарече тайна.

Адам постави буза върху коляното й.

— Тайната е, че по някакъв начин мога да усещам какво чувстват хората.

— Искаш да кажеш, че си добър в четенето на езика на тялото?

— Не. — Той я погледна притеснено. — Мога да го усетя.

Тя се облегна назад.

— Искаш да кажеш, че си емпат?

— Да. — Той се приближи, докато гърдите му не се притиснаха в краката й. — Знаеш ли какво долавям от теб?

— Може би съмнение? — Тя го погледна скептично. — Или нека позная. Имаш внезапното усещане, че искам да спя с теб.

Той се ухили.

— Мислиш си, че това е част от плана ми за свалка?

Тя кимна.

— Но получаваш точка за оригиналност.

Той целуна лявото й коляно.

— Благодаря ти. Но сериозно имам усещането, че си затворена някъде, където не желаеш да бъдеш.

Тя застина. Мили боже, може би наистина бе емпат. Той я наблюдаваше внимателно.

— Вярно ли е, Дарси? Необходима ли ти е помощ?

Тя преглътна трудно.

— Аз… не. Добре съм.

— И няма нищо, което да искаш да ми кажеш?

Очите й се изпълниха със сълзи. Сега ли? Рицарят с блестяща броня дойде сега? Какъв жесток свят. Защо не го бе срещнала преди четири години? Той бе всичко, което тя желаеше. Всичко, от което се нуждаеше.

Адам се изправи пред нея. Топлата вода се стече от него по бедрата й. Дарси искаше да се разтопи заедно с него.

Той докосна раменете й.

— Нека ти помогна.

Тя се изправи. Бе около тридесет сантиметра по-висока, тъй като стоеше на седалката на джакузито. Погледна надолу към него и прокара пръсти през косата му.

— Адам, ти си всичко, за което съм мечтала, но е прекалено късно.

— Не. — Той я сграбчи за кръста и я дръпна от седалката. — Никога не е прекалено късно. — Адам потъна в топлата, бълбукаща вода, вземайки я със себе си.

Тогава и последната й съпротива се стопи.

Остин издърпа Дарси в скута си и покри лицето й с целувки, насочвайки ги все по-близо до устните й. Тя завъртя глава, за да го посрещне и топлината избухна между тях. Езиците им се сплетоха. Ръцете им се увиха в стегната прегръдка.

И все пак не бяха достатъчно близо. Той я повдигна леко и избута роклята й, за да може да възседне скута му. Прегръщаха се силно, така че гърдите й бяха притиснати към неговите. Можеше да долови учестеното й дишане, докато тя трепереше в ръцете му.

— Скъпа. — Той потърка нос във врата й. Толкова силно искаше тя да му се довери, но по някакъв начин, междувременно, това желание бе прераснало в нещо много по-силно. Нуждаеше се от това да го обича. Трябваше да я защити. Трябваше да я запази завинаги.

Дарси прокара ръце по раменете му, след това надолу по гърба му.

— Толкова си красив.

Усмихвайки се, той потърка брадичка в меката й коса.