— Как не те е срам. Това беше моята реплика.
Тя се облегна назад в скута му.
— Как не те бе срам теб да ме издърпаш тук, докато съм облечена с най-хубавата си рокля.
— Може да се погрижим за това. — Адам разкопча ципа на гърба й. Тя изви гръб щом той прокара ръка надолу по гръбнака й.
Дарси му се усмихна закачливо.
— Нали осъзнаваш, че тази рокля не би трябвало да бъде в топла вода.
— Тогава ще я пуснем на програмата със студена вода. — Той издърпа роклята през главата й и я метна в басейна.
Дарси се разсмя.
— Страхотно. Хлор. Това ще помогне много.
Той изучаваше мокрия й сутиен, прилепнал по кожата й.
— Аз съм доволен от резултатите. — Той потърка с палец зърното й и то се втвърди. Описваше кръгчета около настръхналата й плът, докато връхчето не се превърна в твърда пъпка. Стенейки, Дарси затвори очи.
Той я гризна по врата и продължи до ухото й, а след това прошепна:
— Искам да те вкуся.
Тя му отвърна с нежни целувки по бузата и челюстта му. Това трябва да означаваше „да“. Той я целуна дълбоко. Сърцето му бушуваше в ушите. Слабините му бяха подути, изискващи внимание. Той откопча сутиена й, издърпа го и го захвърли на цимента. Внезапен бриз раздвижи парата от горещата вана, правейки я да изглежда почти нереална. Магично видение на красотата, прекалено съвършено, за да му устои който и да било мъж.
Очите й се отвориха.
— Нещо нередно ли има?
За секунда той помисли, че е видял червен блясък в тях, но това бе само някакво странно отражение.
Неговите собствени снимки винаги излизаха с червени очи.
— Ти си съвършена. — Той обхвана гърдите й, после се наведе, за да постави целувка върху горната извивка на лявата й гърда. Можеше да усети туптенето на сърцето й. Собственото му сърце бумтеше оглушително в ушите му. И сякаш ставаше все по-силно и по-силно.
Той сграбчи кръста й и я повдигна, докато гърдите й се изравниха с устните му. Улови едното й зърно и го засмука. Тя изви гръб и изстена. Ръцете му се спуснаха по-надолу и притиснаха бедрата й към корема му. Плъзна ръце в бельото й и обхвана дупето й. Тя отвърна, като се раздвижи срещу него, отърквайки се в корема му.
Ерекцията му почти експлодира. Стискайки зъби, той постави буза върху гърдите й, борейки се за контрол. Точно тогава осъзна, че нощта е станала по-светла от преди. И бумтежа в ушите му не идва от него. Той погледна нагоре и се намръщи. Този звук не можеше да се сбърка. Внезапно надолу се спусна лъч светлина и освети горещата вана.
— Какво? — Дарси застина. Тя погледна нагоре, но Остин я закри с ръка.
— Недей. — Той присви очи към светлината. — Това е хеликоптер.
— Какво? — Тя го погледна ужасено. — Хеликоптер?
— Да — изруга Остин. — Трябваше да го чуя, че идва.
— О, боже мой! — Дарси покри уста с треперещата си ръка. — Казах на Бърни да наеме хеликоптер, но не мислех, че може да го направи тази вечер. Това е ужасно!
По-ужасно отколкото тя осъзнаваше. Доколкото Остин можеше да каже, двамата с Дарси бяха заснети. Той се потопи, заедно с нея във водата до брадичката.
— Ще се погрижа за това. Каквото и да правиш не поглеждай нагоре.
Тя изстена.
— Ще бъда съсипана. Никога повече няма да си намеря работа.
— Довери ми се. Нека те измъкна оттук.
— Как? Аз съм напълно гола.
— Донесох от стаята си голяма кърпа. Чакай тук. Стой ниско и не поглеждай нагоре.
— Добре. — Тя обви ръце около себе си и задържа брадичката си надолу.
Остин излезе от водата и се запъти към градинския стол, на който бе оставил кърпата. Държеше лицето си настрани от светлините на хеликоптера, докато бързаше обратно към джакузито. Разпъна кърпата, за да прикрие Дарси и когато тя излезе от водата, я обви около нея. Хеликоптерът вече бе достатъчно близо, за да предизвика силен вятър, който дърпаше кърпата и я караше да трепери. Тя обви раменете си и наведе глава.
— Дръж се за мен. — Той взе сакото й от стола и го наметна върху главата й. Намери сутиена и обувките й и й ги подаде. След това улови роклята й от басейна.
А хеликоптерът продължаваше да обикаля над тях. Лъч светлина следваше всеки ход на Остин. Той подаде на Дарси мократа й рокля и видя паниката, изписана на лицето й.
— Не ги оставяй да ти въздействат — извика й той над грохота на въртящите се перки. — Те не знаят коя си. Къде са отседнали другите дами?
— На етажа за персонала, три етажа по-долу.
Той хвърли поглед към източното стълбище.
— Добре. Ще отидем там. Всички ще си помислят, че си една от съдиите. После може да се върнеш в къщата при басейна.
— Добре — съгласи се тя и той я поведе към стълбите. Светлината от хеликоптера ги проследи. Остин погледна надолу. Заради светлината зад него тялото му хвърляше дълга сянка върху цимента.
Той се закова на място. Дарси спря.
— Какво не е наред?
Той стоеше там, без да може да отговори. Всичкият въздух излезе от дробовете му. Кръвта се оттегли от главата му. Земята се разклати и той залитна настрани.
— Добре ли си? — Тя се протегна да докосне ръката му.
Остин се отдръпна назад. Не, това не можеше да е истина. Той отново погледна към земята. Сянката му бе там, сама, надсмивайки му се, че е бил толкова сляп. Такъв глупак.
— Адам?
