Вампирите и градът полностью

— Издаде онова ужасно животинско ръмжене. Изплаши ме, но той нараняваше Тейлър, затова се опитах да го издърпам от нея. Тогава Джак включи осветлението на камерата и осъзнах, че нападателят не бе Драко. Той хапеше Тейлър по врата. В този момент просто полудях и започнах да го налагам по гърба. Джак ми изкрещя да спра, но вече беше твърде късно.

— Той те нападна?

— С такава сила ме избута назад, че полетях. Блъснах се в Джак и двамата паднахме върху цимента. Аз бях добре, но Джак просто лежеше с шокирано изражение на лицето. Грабнах мобилния телефон от чантата си и набрах 911. Казах им, че жена е била убита в задната уличка. — Дарси покри лицето си с ръце. — Една жена беше убита. Но не знаех, че ще бъда аз.

— Тихо, любима. — Остин я притисна към себе си. — Сега си добре.

Тя свали ръцете си и несигурно си пое дъх:

— Огледах се за някакво оръжие. И тогава Джак прошепна: „Вампир“. Помислих си, че е в шок, но той бутна камерата към мен и ми каза да се уверя сама. Докато се изправях на крака, Джак скочи и избяга.

— Шегуваш се. — Очите на Остин заблестяха от гняв. — Това копеле. Трябва да се върна и да му сритам задника.

— Не. — Дарси погали лицето му. — Той беше ужасен. Вече знаеше истината. Аз вдигнах камерата и погледнах през нея. Не можех да видя нападателя, Тейлър висеше притисната до стената подобно на парцалена кукла с две дупки на шията. Бях толкова шокирана. Той беше точно пред мен — истински вампир.

— Какво направи?

Дарси изсумтя:

— Реагирах като журналист. Натиснах бутона за запис. Тогава той се обърна и ме погледна. От зъбите му капеше кръв. Знаех, че трябва да направя нещо, в противен случай щеше да убие и двете ни с Тейлър.

Очите на Дарси се напълниха със сълзи.

— Казах му, че имам доказателство за съществуването му, и ще го излъча по всички новини. Казах му, че ще го преследвам като животно. Той пусна Тейлър и тя се свлече на земята. Попитах я дали може да се движи. Казах й да бяга. Но тя просто си седеше там и плачеше.

Остин я целуна по челото:

— Моята смела любима.

— Хвърлих камерата по него, но той я запрати настрана. И тогава се придвижи толкова бързо, че всичко, което видях бяха неясни очертания. Сграбчи ме и притисна гърба ми към себе си. Миришеше на кръв. Можех да усетя дъха му по шията си и драскането на зъбите му.

Остин стегна прегръдката си:

— Чудовището те ухапа.

— Не. Задната врата отново се затръшна и Конър се приближи към нас, крещейки на вампира да ме пусне. Нарече вампира бунтовник и поиска да спре с лова на невинни. Вампирът отговори, че обича прясна храна.

— Значи е истина — отвърна Остин. — Има две фракции — Вампирите и Бунтовниците.

— Да. Бунтовниците се забавляват да тероризират смъртните и мразят Вампирите заради опитите им да ги спрат. — Дарси въздъхна. — Грегори каза, че ще отведе Тейлър вкъщи и ще изтрие паметта й. Взе касетата от камерата с него.

— С теб какво се случи? — попита Остин.

Дарси потръпна.

— Бунтовникът се отдръпна от Конър и ме повлече със себе си. Конър му каза, че само ще го забавя и че трябва да ме пусне. Приближи се към нас и Бунтовникът се изплаши. Усещах върху шията си ускореното му дишане. И тогава каза, че ще трябва да отклони вниманието от себе си.

Дарси докосна лицето на Остин и го погледна.

— В този малък момент аз опознах истинския ужас. Изведнъж всичко изглеждаше по-бавно. Отворих уста, за да изкрещя, но вампирът бе по-бърз. Извади нож и го заби в гърдите ми.

Остин я притисна към себе си:

— Аз ще го убия. Ще го проследя и ще го убия.

— След това всичко ми е като в мъгла — прошепна Дарси. — Спомням си как Конър изкрещя от ярост. И болката, толкова много болка. Шокът. Осъзнах, че ще умра. Бунтовникът изчезна и Конър коленичи до мен. Не спираше да повтаря, че съжалява, че е трябвало да го спре. Взирах се в него, спомням си, че очите му бяха сини. Не исках да умра сама. Тогава Конър каза да не се притеснявам, че той ще се погрижи за мен.

Дарси се изплъзна от скута на Остин и се сви на леглото. Тръпки разтърсиха тялото й.

— Дарси. — Остин легна до нея и я обви с ръцете си. Въпреки това, треперенето й не спря.

— Дарси. — Той изпълни ума й със силното си, топло присъствие. — Сега си с мен. В безопасност си.

Тя изпусна дълго сдържания си дъх. Бе разказала историята. Сега можеше отново да скрие ужасните спомени в някой тъмен ъгъл на мозъка си.

— Не исках да стана вампир.

— Разбира се, че не си искала.

— Бях почти в безсъзнание, когато ме промениха.

— Кой го направи? — прошепна Остин. — Кой те ухапа?

Тя преглътна и отвърна:

— Конър.

Дъхът на Остин изсвистя през стиснатите му зъби.

— Това копеле. Би трябвало да го мразя, но той е спасил живота ти.

Тя изсумтя.

— Можеше да ме телепортира в Роматех или в болница, но бе по-загрижен за опазването на голямата тайна, отколкото за живота ми. Загубих семейството си, дома си, работата и спестяванията си, възможността да имам деца. Загубих слънчевата светлина и всяка надежда за нормален живот.

— Но сега си тук. Това е дяволски по-добре, отколкото да си мъртва.

— Аз съм мъртва през деня — прошепна тя.