Веровещица полностью

Обаче се налагаше да се овладее, тъй като причината не беше у Сафи. Всичко се

дължеше на трижди проклетите обстоятелства, а те бяха извън трижди проклетия му

контрол. Как изобщо марсточаните бяха разбрали накъде се е насочил?

- Ще отлетя до „Жана“ - рече той, а в гърдите му вреше. - Вие с Изьолт и Иврен

продължете да яздите на изток. Към Лейна. Пришпорете конете до край.

- Защо да не отлетим заедно до „Жана“ и да не стигнем до Лейна по вода?

- Защото марсточаните ще ни изпреварят, а Кълен не е достатъчно силен, за да се

изправи срещу тях. Дори не бива да плава.

Мерик погледна притеснено към морето. Към „Жана“.

Проклет глупак, нишкобрат му.

- Най-големи шансове имаме, ако ние настигнем марсточаните - продължи той. - Ако

двамата с Кълен успеем да отвлечем вниманието им, може и да стигнете до Лейна по

сушата. Отидете на седмия кей, а после се махайте оттук, адски огньове.

- Ти как ще ни откриеш? След... След това?

- Сигналният камък. Иврен може да го възпламени, а аз ще видя светлината му от

морето - Мерик направи две широки крачки и застана до нея. - Яздете на изток и ще ви

намеря. Скоро.

Сафи поклати глава мудно, със съмнение.

- Това не ми харесва.

- Моля те - рече ѝ той. - Моля те, недей да спориш. Това е най-разумният план...

- Не затова - прекъсна го тя. - Просто... Имам чувството, че никога повече няма да те

видя.

В гърдите на Мерик зейна дупка и за част от секундата той остана без думи. После взе

лицето ѝ в ръце и я целуна. Нежно. Бързо. Просто.

Тя се отдръпна първа, прехапа устни и посегна към пешовете на ризата му. Загащи ги и

приглади памучния плат.

- Излъгах те, да знаеш. Не си последният, когото бих избрала.

- Сериозно?

- Да - тя се ухили дяволито и зъбите ѝ проблеснаха. - Предпоследният си. Или пред-

предпоследният.

В стомаха на Мерик се надигна смях, тръгна към гърлото, но преди той да измисли

нещо остроумно в отговор, тя се отдръпна и рече:

- Безопасни пристани, Мерик.

- Безопасни пристани - отвърна той простичко.

После Мерик Нихар се приближи до скалата, прекрачи през ръба и полетя.

Сафи не проследи отдалечаването на Мерик. Нуждата да бърза я пришпори - както и

пресният спомен за кръвовещия. Начинът, по който я беше открил... Начинът, по който

очите му се наливаха с червено.

Косъмчетата по ръцете ѝ настръхнаха. По гръбнака ѝ пропълзяха студени пръсти.

Тя се запровира през гората, все по-бързо... и по-бързо, докато не се затича, докато не

препусна. Листата на папратите я пердашеха през ръцете, сипейки спори наоколо. Не беше

за вярване, че само преди миг двамата с Мерик бяха минали оттук.

Тя изскочи в лагера и го завари вече събран, а конете - оседлани. Иврен връзваше

постелките на дисагите, а Изьолт затягаше оглавника на петнистия кон. Конете клатеха

глави - готови за езда, въпреки дългия преход на предишния ден.

Щом чу ботушите ѝ, Изьолт се врътна към нея.

- Тръгвате... без мен? - изрече Сафи задъхано.

- Чухме барабаните - обясни Изьолт, дозатегна оглавника и той издрънча. - Иврен ми

преведе съобщението.

- Къде е Мерик? - попита Иврен.

Тя се дръпна от дисагите, стиснала в ръка наметалото, препасала здраво ремъка си през

гърди.

- Отлетя на „Жана“ - отвърна Сафи. - Ще се опита да отклони марсточаните.

Изьолт повдигна вежди едва забележимо.

- Значи няма да яздим на север? Няма да опитваме да избягаме?

Сафи тръсна отсечено глава и се приближи до огъня.

- Все още можем да достигнем Лейна преди тях - тя засипа живите въглени с прах и

пепел с крак. - После може да избягаме на север.

- Е, тогава скачайте на конете - нареди Иврен.

- Сафи, може да яздиш с мен...

- Не. И двете ще яздите сами - Иврен се заметна с наметалото и закопча токата с умело, механично движение. - Аз ще изчакам тук и ще спра Едуан.

Напрегнато мълчание. Последвано от думите на Изьолт:

- Моля ви, не го правете, монахиня Иврен.

- Моля ви - присъедини се и Сафи. - Ще го надбягаме...

- Да, но не можете - прекъсна я Иврен с решителен глас. - Едуан е по-бърз и от кон, ще ви

настигне, накъдето и да тръгнете. Ще намеря лесно за отбрана място по пътеката и ще

направя всичко възможно да го забавя.

- Да го забавите? - повтори Изьолт. - Не да го спрете?

- Едуан не може да бъде възпрян, но поне може да бъде вразумен. А ако се наложи - тя

потупа двата си останали ножа; токата издрънча, - тези не са само за показ.

- Ще ви убие - възпротиви се Сафи.

Пределно ясно ѝ беше, че нямаха време за губене, но не можеше да допусне Иврен да

постъпи толкова глупаво.

- Моля ви, послушайте думите на Мерик и елате с нас.

Лицето на монахинята се вкамени и когато заговори, в гласа ѝ се беше прокраднала

остра нотка на нетърпение. И на обида.

- Мерик забравя, че съм монахиня, обучена за битки. Ще се изправя срещу Едуан сама, а

вие двете ще тръгнете към Лейна с конете. Хайде, качвайте се.