В този момент той прекратява битката и отива да потърси някой, с когото да посрещне падането на нощта.
Ако не може да го открие, се пита: „Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?“
Воинът на светлината се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.
Воинът на светлината знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Воинът забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.
Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.
Воинът на светлината успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си — неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание, воинът се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата.
Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините.
Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността й.
Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща.
И от определен момент нататък придобива абсолютна власт.
За воинът на светлината не съществуват абстрактни неща.
Всичко е конкретно, всяко нещо се отнася и до него. Той не седи удобно в палатката си, наблюдавайки какво става по света; приема всяко предизвикателство като възможност да промени самият себе си.
Някои от другарите му за цял живот протестират, че нямат избор, или пък обсъждат чуждите решения. Воинът обаче превръща мислите си в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно грешката си. А понякога се отклонява от пътя и губи много време, докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.
Воинът на светлината е като скала.
Когато е на равен терен — и около него цари хармония — той е стабилен. Хората могат да издигнат къщите си върху онова, което вече е създадено, защото бурята не ще може да го разруши.
Когато обаче го поставят на стръмно място — и нещата около него не са в хармония и съгласие, — тогава той проявява своята сила; връхлита като скала върху врага, който застрашава мира. В такива моменти воинът се превръща в разрушител и някой не е в състояние да го спре.
Воинът на светлината е готов и за война, и за мир и умее да действа според обстоятелствата.
Когато воинът на светлината се доверява твърде много на ума си, той започва да подценява мощта на противника си.
Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.
Една корида трае петнадесетина минути; бикът бързо разбира, че се опитват да го измамят, и следващата му крачка е да се нахвърли върху тореадора. Когато това се случи, нито блясъкът, нито себедоказването, нито умът или пък чарът могат да предотвратят трагедията.
Ето защо воинът никога не подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.
Воинът на светлината не е равнодушен към несправедливостта.
Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва сабята си, за да възстанови реда.
Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като воинът изпълни задачата си, не казва нищо.
Воинът на светлината е на този свят, за да помага на събратята си, а не за да съди ближния си.
Воинът на светлината никога не проявява малодушие.
Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, воинът предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава.
В трудни и мъчителни моменти воинът посреща неизгодната ситуация с героизъм, примирение и смелост.
Воинът на светлината никога не бърза. Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки.
