Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае, че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени света. И тогава си спомня за думите на Ланца дел Васто: „На една революция й трябва време, за да се наложи.“
Воинът на светлината никога не откъсва плода, преди да е узрял.
На воина на светлината е необходимо търпение и в същото време бързина.
Двете най-големи грешки в една стратегия са следните:
Да действаш, преди да е настъпил часът за това, или да пропуснеш подходящия момент. За да ги избегне, воинът подхожда към всяка ситуация така, сякаш единствена, и не използва чужди формули, рецепти или мнения.
Халифът Муауия попитал Умар Бин Ал-Аас в какво се крие тайната на голямата му политическа ловкост.
„Никога не се заемам с нещо, преди да съм проучил предварително пътя за отстъпление; от друга страна, никога не съм си тръгвал тичешком веднага след като съм влязъл“, бил отговорът.
Воинът на светлината често се обезсърчава.
Мисли, че нищо не е в състояние да събуди чувството, от което се нуждае. Много дни и нощи той е принуден да отстоява завоюваната позиция, без да има ново събитие, което пак да разпали ентусиазма му.
Приятелите му отбелязват: „Може би неговата битка е приключила.“
Чувайки подобни забележки, воинът изпитва болка и срам, защото знае, че не е стигнал там, където е искал. Но той упорит и не се отказва от онова, което е решил да направи.
И тогава, когато най-малко очаква, пред него се отваря нова врата.
Воинът на светлината не допуска в сърцето си чувство на омраза.
Когато се кани да влезе в битка, си спомня какво е казал Христос: „Обичайте враговете си!“ И се подчинява.
Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; воинът не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.
Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.
Опитът, натрупан в битките, прави воина на светлината по-силен.
Воинът никога не забравя миналото. Той знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята. Познава и някои от най-лошите й глави: кланета, жертвоприношения, мракобесия. Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.
Воинът е чувал забележки от рода на: „Как ще узная дали това е правилният път?“ Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.
Воинът не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.
„По плодовете ще познаете дървото“, е казал Исус. Воинът следва това правило и никога не греши.
Воинът на светлината знае колко е важна интуицията.
В разгара на битката той няма време да обмисля ударите на противника и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.
В мирно време той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.
Хората казват: „Луд е!“
Или пък: „Живее в някакъв си измислен свят.“
Или: „Как може да вярва в неща, които са нелогични!“
Воинът обаче знае, че интуицията — това е Божията азбука, и затова продължава да се вслушва във вятъра и да разговаря със звездите.
Воинът на светлината сяда заедно със своите другари край огъня.
Започват да обсъждат завоеванията си и непознатите, които се присъединяват към тях, са добре дошли, защото всеки се гордее с живота си и със Справедливата битка, в която участва. Воинът говори разпалено за своя път, споделя как се е справил с дадено предизвикателство, какво решение е взел в труден момент. Когато разказва истории, той влага в думите си страст и романтика.
Понякога си позволява да преувеличи малко. Спомня си, че предците му също са преувеличавали от време на време.
Ето защо и той прави така. Но никога не смесва гордостта със суетата, нито пък започва да вярва в собствените си преувеличения.
„Да — чува воинът някого да казва. — Трябва да си изясня всичко, преди да взема решение. Искам да разполагам със свободата да променям намеренията си.“ Воинът посреща с недоверие подобни фрази. И той разполага със същата свобода, но това не му пречи да поеме ангажименти, дори и да не му е съвсем ясно защо го прави.
Воинът на светлината взема решения. Душата му е свободна като облаците на небето, но той е обвързан с мечтата си. По пътя, който той самия е избрал, на воина му се налага да става рано, въпреки че не обича да го прави, да води разговори, които с нищо няма да го обогатят, да прави саможертви.
Приятелите му отбелязват: „Ти не си свободен!“
Войнът е свободен. Но знае, че в отворена пещ хляб не се пече.
Във всяко нещо, което вършим, трябва да знаем какво можем да очакваме, кои са средствата за постигане на целта и дали сме в състояние да се справим с поставената задача.
„Може да твърди, че се е отказал от плодовете само оня, който въоръжен по този начин не изпитва никакво желание да се порадва на резултата от завоеванието, а продължава да е погълнат от битката.
