Московският хотел „Национал“ явно скоро ще се превърне в очите на общественото съзнание в зона с повишен риск. Московчани още не са забравили терористичното нападение пред входа му, а ето че имаме нов скандален случай: четирийсет и три годишен бизнесмен от индийския щат Пенджаб се самоуби, като се хвърли от петия етаж. Поне така твърдят двамата свидетели на трагедията, охранители на щат във въпросния хотел. Според думите им гостът от Индия ги повикал, като дръпнал шнура на алармата, и когато те влезли в апартамента, без никаква видима причина се засилил и скочил през прозореца. Смъртта при удара в тротоара е била мигновена. Има данни, че малко преди гибелта на бизнесмена го е посетила млада жена от така наречения демимонд. Случаят се разследва.
Защо пък петият етаж, помислих си, нали апартаментът му беше триста и деветнайсети. Всъщност да де, нали си водят номерацията по европейските стандарти — първите два етажа не се броят и триста и деветнайсети си е точно на петия.
После мислите ми превключиха на израза „от така наречения демимонд“. Преведох си го: демимонд — полусвят. Защо „полу“, а не „четвърт“? Този словробразувателен метод би позволил дълбочината на женското падение да се определи с математическа точност. За две хиляди години сто на сто бях натрупала сериозен знаменател.
И тогава ме досрамя, че съм толкова безчувствена. Беше загинал човек, който в известен смисъл ми беше близък — а аз да броя етажи и дроби. Добре де, дори условно-временно-халюцинаторно близък. Все пак би трябвало да изпитам състрадание, та дори да е толкова крехко като близостта ни. Но го нямаше никакво — сърцето ми отказваше да изцеди и капчица. Както казват младите ми съратнички от провинцията — закучи се. Така че пак се замислих за причините на вчерашния ексцес:
1) проблемът можеше да е в астралния фон на хотел „Национал“, където в изложбата „почетни гости“ Айседора Дънкан е закачена до Дзержински.
2) случилото се можеше да е кармично ехо от някой кървав бизнес ритуал, в Азия много ги обичат.
3) да е косвена последица от оттеглянето на Индия от учението на Буда през Средновековието.
4) сикхът все пак да се е прекланял тайно пред богинята Кали — нали преди да скочи през прозореца, викна: „кали ма“.
Трябва да обясня, че имам до пет вътрешни гласа и че всеки от тях води свой собствен вътрешен диалог; освен това те често спорят помежду си по какви ли не поводи. Не се намесвам в тези спорове, само слушам и чакам намеци, по които да разгадая загадката. Гласовете ми нямат имена. В този смисъл съм съвсем елементарна — някои лисици имат по четирийсет гласа с красиви значещи, имена.
Старите лисици казват, че тези гласове били на душите, които сме погълнали във времето на изначалния хаос: според легендите тези души се били слели с вътрешното ни пространство в нещо като симбиоза със собствената ни същност. Но това най-вероятно са измислици, понеже всеки от тия пет гласа си е мой, нищо че са различни. Ако ще седнем да разсъждаваме като старите лисици, ще стигнем дотам, че и самата аз съм душа, изядена от някого в дълбоката древност. Всичко това си е просто глупаво разместване на събираемите, от което сборът, тоест аз, Ай Хуй, не се променя.
Точно поради тези гласове лисиците не мислят като хората: разликата е, че вместо един мисловен процес в нашето съзнание протичат няколко. Умът ни върви едновременно по различни пътища и се взира по кой от тях първо ще блесне истината. За да предам тази особеност на вътрешния ми живот, обозначавам различните етажи на вътрешния си диалог с цифрите 1), 2), 3) и така нататък.
Тези мисловни процеси изобщо не се пресичат — те са си съвсем автономни, но съзнанието ми е въвлечено във всеки от тях. Виждали сте фокусници, които жонглират едновременно е много предмети. Онова, което те правят с помощта на тялото, аз го правя с ума си, това е. Поради тази си особеност обичам да правя списъци с точки и подточки — дори тогава, когато от човешка гледна точка това изобщо не е нужно. Моля за извинение за подобни изброявания и разбивки на тези страници. Но точно по този начин става всичко в главата ми.
