Представих си възможно по-ясно покойния сикх, казах три пъти поред заупокойната мантра и влязох в reuters.com да науча какво ново има по света. По света всичко си беше същото като от десет хиляди години. Порадвах се малко на заглавието „America Ponders Mad Cow Strategy“ и си влязох в пощата.
Освен предложението да си уголемя половия член и един зипнат файл, който не отворих въпреки примамливата тема („Britney Blowing a Horse“), ме очакваше приятна изненада — писмо от милата Ий Хуй, от която отдавна не бях получавала вест.
С Ий се знаем още от времената на Воюващите царства. Голяма разбойничка. Преди векове се прослави в цял Китай като императорската наложница Летящата лястовичка. В резултат на наблюденията на полетите й императорът живя двайсет години по-малко от нормалното. След това духовете охранители я наказаха и Ий Хуй започна по-кротък живот, специализира се върху богати аристократи и си ги доеше незабелязано за останалия свят в уютните им извънградски имения. От няколкостотин години се беше преместила да живее в Англия.
Писмото й беше съвсем кратичко:
Как си? Надявам се, че си добре. Извини ме, че те питам за такива глупости, обаче спешно ми трябва консултация. Според сведенията, с които разполагам, в Москва имало храм «Христос Спестител» който първо бил сринат до основи, а после го възстановили в предишния му вид. Вярно ли е? Какво знаеш по въпроса? Отговори ми по-бързо!
Странно, помислих си, какво толкова я е назорило? Но пък искаше да й отговоря спешно. Така че щракнах reply.
Тук на север всичко си е постарому. Някой път ще ти пиша по-подробно, сега отговарям на въпроса ти. Да, в Москва има храм «Христос Спасител» (така е правилното), взривиха го след революцията и го възстановиха в края на миналия век. Наистина го сринаха до основи и на негово място дълго време имаше басейн. После засипаха басейна и пак вдигнаха храма. От културна гледна точка това е нееднозначно събитие — на една демонстрация видях лозунг «Възстановете варварски унищожения от клептокрацията басейн „Москва“!» Колкото до мен, не съм ходила нито веднъж нито в първото, нито във второто заведение и нямам лично мнение по въпроса.
Изпратих писмото и влязох в сайта „курви.ру“.
Много живописен сайт — дори рекламните pop-ups като цяло бяха тематични:
Светът е реклама. Пазарът си търси нови подходи и ниши: попадала съм на презервативи „Occam’s Razor“ с портрета на тоя средновековен схоластик и със слоган: „Не умножавайте съществата ненужно“, Уилям Окам го познавах лично. Някъде май през четиринайсети век му казах, че от неговия принцип на бръснача има само една крачка до духовната кастрация. И като ме подгони из мюнхенското си жилище… а след два века се почна Реформацията. Но нямах време за спомени — трябваше възможно по-бързо да съчиня обява, а за тази цел се налагаше да се запозная с наличните образци.
За щастие бяха безброй. Една жанрова особеност ми се стори наистина интересна: много колежки украсяваха обявите си със стихчета, които нямаха пряко отношение към списъка на услугите — своего рода словесен пиърсинг, в който също реших да се пробвам.
След около час текстът ми беше готов. Взискателните критици може би биха го определили като компилация, но пък аз не държа да си създавам име в литературните среди. Обявата ми започваше така:
Второто двустишие, отделено от първото с един празен ред, не беше свързано с него нито с рима, нито с размер — все едно две различни обици на едно ухо. Но изглеждаше съвсем автентично, почти всички правеха така. Стихчетата бяха набрани с по-едър шрифт, под тях следваше информационният блок:
