— За него все още не разполагаме с нова информация — казах аз, — имаме само това, което са ни дали в малката си папка Донован и Бойл.
— Ще бъда откровена с вас — заяви Кейтс. — Толкова съм затънала в политически глупости, че не ми остана време да прочета нито една от папките, независимо колко са тънички.
— Политически глупости ли? — погледна я изненадано Кайли. — За пръв път го чувам. Благодаря ви, че ни държите далеч от това, капитане.
— Аз ви благодаря, че ме разсмяхте, детектив — усмихна се Кейтс. — С кмета и личния му съветник, които непрекъснато ми дишат във врата, почти със сигурност мога да кажа, че това е един от последните случаи, в които ме виждате да се смея. Кажете ми с какво разполагате по случая „Себастиан Кат“.
— Бил е „моден фотограф“ — каза Кайли и направи въздушни кавички с пръсти.
Кейтс добре познаваше полицейския жаргон и поклати глава с израз на отвращение.
— Кого е фотографирал? Малки момченца? Малки момиченца?
— Млади жени — отговори Кайли. — Намирал ги е в сайта „Крейгслист“, предлагал им кариера в модния бизнес, а след това им намирал работа като участници в уебсесии на живо в интернет или като модели на фриволно бельо на частни партита. Освен това е развил сексуална зависимост. Прибирал тези деца, някои от които непълнолетни, дрогирал ги, държал ги голи и на разположение в леглото. Живеел с едно-две от тях, а след това ги пускал, за да си освободи място за свежа плът.
— Трудно ми е да повярвам, че някой може да е искал да го убие — отбеляза Кейтс.
— Той пръв е убил един от моделите си — отговорих. — Името й е Савана Лий. Тя била на деветнадесет, той на четиридесет и девет, но това момиче било различно. Той се влюбил в нея. Всичко продължило може би около два месеца, когато една вечер Савана била намерена намушкана до смърт на няколко пресечки от жилището на Кат. Раницата й липсвала и по всичко изглеждало, че се касае за грабеж, прераснал в убийство, но ченгетата не се хванали на това. Заподозрели Кат, но нямало никакви улики, които да сочат към него.
— Тогава се появил свидетел, Хати ла Фльор — добави Кайли. — Тя и съпругът й живеели в апартамента в съседство с Кат. Дамата била около седемдесетгодишна и управлявала „Дафодил Трил“ на Йорк Авеню. Била стара чаровница и всички в квартала я обичали.
— Говорите за нея в минало време — отбеляза Кейтс.
— Тя е втората жертва на Кат — отговори Кайли. — Хати носела от ресторанта обяд на Савана няколко пъти седмично. Накрая успяла да убеди момичето да зареже Кат и да продължи живота си без него. В нощта, когато Савана била убита, Хати била навън, за да разходи кучето си. Било към един часа през нощта, точно по времето, когато е настъпила смъртта на момичето, и свидетелката се кълняла пред ченгетата, че е видяла Кат да се промъква откъм задния вход на сградата, като е носил раницата на Савана със себе си. Той бил арестуван, по-късно освободен под гаранция, а седмица преди делото Хати излязла на редовната си среднощна разходка с кучето, когато била намушкана с нож.
— Поредният така наречен грабеж, прераснал в убийство — каза Кейтс.
— Всички знаели кой я е убил — обясни Кайли, — особено след като кучето й така и не било намерено. Щом можеш да се отървеш от жената, заради която могат да те затворят за убийство, кой може да те спре да се отървеш от дразнещо дребно кученце, което живее в съседния апартамент? Липсвали обаче неоспорими доказателства и на Кат за втори път му се разминало обвинението в убийство.
— Знаем го със сигурност, защото Кат е признал и за двете убийства във видеото, което убиецът е публикувал — добавих аз. — Признал е също, че е счупил врата на кучето и е хвърлил тялото му в Ийст Ривър.
— Тялото на Себастиан било оставено близо до Международния център на фотографията на Западна четиридесет и трета улица — каза Кайли. — Обаче нямаме представа откъде е бил похитен или поне откъде е изчезнал. Това е така, защото Кат е от типа хора, които не липсват на никого, когато изчезнат. Ще проверим дали можем да изровим нещо. Започваме най-напред от съседа на Кат.
— Хортън ла Фльор, съпруга на Хати.
— Трябва да направя бърза пиш-пауза — каза Кайли, когато излязохме от кабинета на Кейтс. — Тръгвай към колата, ще се срещнем отвън.
— Сигурно е готино да имаш собствена кола с шофьор — отвърнах аз. Никога не пропускам възможност да се пошегувам с нея. — Като комисар Харис.
— Не съвсем — отвърна тя. — Познавам шофьора на комисаря и той определено знае кога да си затваря устата.
Тя се запъти към дамските тоалетни, а аз тъкмо слизах по главното стълбище пред участъка, когато се случи.
Беше засада.
Деймън Паркър, братът на Евелин Паркър-Стийл, се появи иззад един паркиран отпред миниван.
Ако някога направят състезание за Най-омразния човек в Америка, Деймън Паркър със сигурност ще влезе в класацията, а може даже и да я оглави. Сигурно като дете онова безсърдечно копеле баща му непрекъснато му е набивало в главата, че добрите момчета финишират последни, та затова Деймън беше направил кариера в телевизията като всичко друго, но не и като добро момче.
