— „Поуст“ също нямат доказателства — отговори Бойл, — но така или иначе разнасят вестта. В момента е на началната страница на онлайн изданието им. Идеята ни е, че сега случаят „Хазмат“ е дори още по-важен от преди, а ние не искаме да си останем двете смотани ченгета, които не успяха да го разрешат. В понеделник вие казахте, че сме назначени към вашата така наречена „оперативна група“. Ако все още сме в нея, осведомете ни какво става по случая.
— Хубаво — съгласи се Кайли. — Намерихме свидетел, който твърди, че е видял Паркър-Стийл да се качва в кола.
— Свидетелят разпознал ли е колата, или водача? — попита Донован.
— Имаме двама заподозрени — отговори Кайли. — Качила се е на задната седалка при някакъв мъж, но свидетелят не може да посочи кой е шофирал.
—
— Сигурни ли сте? — добави и Донован. — Ние търсехме само един.
— Имаме и друг свидетел, който пък е видял Алекс Канг да се качва в кола с двама мъже — отбелязах аз.
И двамата ни изгледаха сащисани.
— Мамка му! Извадили сте късмет! — заяви Донован.
— Ние не можахме да намерим кьорав свидетел в „Чайнатаун“. Каква е била колата?
— Черен спортен джип. Нямаме марка и модел — отвърнах.
— Ами мъжете? — попита Донован. — Имате ли описанието им?
— Просто двама обикновени бели мъже като мен и теб — отвърнах аз.
— Ами О’Кийф? Имаме ли нещо за нея?
— Отвлекли са я двама мъже, така че „Поуст“ може и да е прав, вероятно в случая „Хазмат“ става въпрос за екип.
— Близо ли сте до залавянето им?
— Още не, но се доближаваме. Току-що се сдобихме с още нови доказателства.
— Какви нови доказателства например? — поинтересува се Донован.
— Двамата, които са отвлекли О’Кийф, са оставили следи. Работим по тях, но в момента можем да ви кажем само това.
Бойл кимна.
— Вижте, знам, че отначало не се сработихме съвсем добре — започна той, — но ако сте близо до залавянето на тези типове, със сигурност ще ви трябва и подкрепление, нали?
— Вероятно — отговори Кайли.
Бойл сви рамене. Знаеше, че „вероятно“ беше единственият отговор, който щеше да получи в случая.
— Вижте, хора, имате мобилните ни телефони — каза той. — Звънете ни по всяко време.
Донован и Бойл се качиха в асансьора, а двамата с Кайли изчакахме мълчаливо да слязат на приземния етаж.
— На тези двамата им нямах доверие още като се опитваха да подкопават работата ни — каза тя, когато чухме вратите на асансьора да се отварят долу с шумно изтракване, което отекна нагоре по асансьорната шахта. — Сега, когато искат да ни помагат, им вярвам още по-малко.
— Технически погледнато, мисля, че само Бойл е този, който иска да помага — отбелязах аз. — Донован сигурно ще бъде по-доволен, ако намери нас двамата с теб натъпкани в защитни облекла. Не мога да повярвам, че се опитаха да разиграят номера с доброто ченге и лошото ченге пред нас.
— А аз все още се опитвам да разбера дали тези двамата са умни ченгета, или тъпи ченгета — каза тя.
— Аз гласувам за тъпи.
— Ние двамата намерихме повече следи за три дни, отколкото тези глупаци са открили за четири месеца — каза тя, — така че привидно двамата изглеждат като пълни аматьори.
— А мислиш ли, че има и нещо под тази фасада?
— Нека просто да предположим, че Черил е права и наистина търсим истински ченгета. Ако Донован и Бойл са извършителите, значи досега са успели да се устроят като водещи детективи, като са извършили първото престъпление в района под тяхна юрисдикция. Това не просто е умно, идеята е направо брилянтна!
— А как ще обясниш факта, че се появиха тук тази вечер, за да ни изцедят за повече подробности по случая? Не знаят ли какъв е най-бързият начин да се изкачат до номер едно в списъка на заподозрените? На мен това ми звучи доста тъпо.
— Тъпо е само ако знаят, че търсим провинени ченгета — отвърна тя. — В момента има само четирима души, които знаят, че издирваме убийците сред нюйоркската полиция — ти, аз, Черил и Кейтс. Тези момчета може да са доста по-умни, отколкото се представят. Мисля, че нарочно се направиха на вбесени, когато им взехме случая, и правеха всичко възможно, за да не ни помагат. След това са се усетили, че като пречат на нас, пречат и на себе си, затова са решили, че като ни предложат подкрепата си, това ще е най-добрият начин да останат в течение на случващото се по разследването.
— Не ме интересува дали са тъпи, или умни. Но ако се опитват да слухтят какво става около нас, може би е добре и ние да слухтим какво става около тях.
— Закари Джордан, да не би да говориш за поставяне на опашки след тези двамата? — попита Кайли и цялата грейна от щастие.
— Ъхъ.
— А мислиш ли, че капитан „Всичко по учебник“ ще одобри идеята ни да назначим екип да ги следи? — попита тя.
— Може би да, може би не — отговорих.
— Вероятно не.
— Но това няма значение, защото аз няма да я питам. Точно в момента въобще не ми пука какво ще каже тя.
— Слушай само какви ги говори примерният полицай! — отбеляза Кайли и се ухили широко насреща ми. — А аз си мислех, че съм единственото ченге наоколо, което си е спечелило репутация, че действа не по правилата.
