Възмездие полностью

Дълго преди да се присъедини към „Специални клиенти“, Кайли беше известна с това, че нарушаваше правилата всеки път, когато смяташе, че те не работят в нейна полза. И въпреки че шефовете обикновено се мръщят на ченгетата ентусиасти, тя винаги успяваше да си свърши работата, така че те винаги подминаваха нарушенията й. Донован и Бойл намирисваха отдалеч и бях готов да ги закова, независимо от това какво щяха да кажат висшестоящите.

— Нали чу кмета днес следобед? — попитах аз. — Няма значение какво, по дяволите, ще трябва да направим, но дяволски добре е да го свършим преди деня на изборите. Това стори ли ти се като обикновен коментар?

— Мамка му, не. Звучеше си като директна заповед от най-отгоре на хранителната верига. Но ми харесва начинът, но който разсъждаваш. Само така, партньоре! — похвали ме тя.

Взе телефона от бюрото си и набра номер.

— Здрасти, Кайли е. О, човече, толкова се радвам, че още си там. Може ли да намина?

Какъвто и да беше отговорът, той я накара да се засмее.

— Супер. Ще съм там след минутка.

Тя се втурна към вратата на офиса.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде тръгна?

— Към офиса на Мат Смит. Връщам се след пет минути — каза тя и изчезна.

Аз си останах там, кипейки вътрешно, сякаш момичето, с което бях дошъл на танците, изведнъж беше решило да се прибере у дома с някой друг.

Мат Смит ли? Браво на теб, партньоре!

Джо Салви се взираше в тенджерата сос за спагети, оставена на котлона. Ако беше майка му, щеше да го е изхвърлила на боклука, преди въобще да го е предложила на Папа. След това погледът му се отклони към жената, която току-що беше сервирала от соса в чинията му.

Тереза стоеше права край кухненския плот и отваряше поредната бутилка вино. Спря само колкото да изрита настрани обувките си с десетсантиметрови токове, купени за осемстотин долара.

Добра идея, Тереза. Една дама не иска да се стовари по задник, докато поглъща втората си бутилка „Бруно Джакоза Бароло“ от двеста долара.

Преди четиридесет и една години тя беше перфектната съпруга, отговаряща напълно на трите характеристики, които майка му беше казала, че са важни: беше добра в кухнята, страхотна в спалнята и при това беше католичка.

Сега мама я нямаше вече. Същото се отнасяше и за Тереза. Все още спяха в една спалня, но сексът вече не беше впечатляващ. Не беше и зле, просто вече не беше хубав. Също като соса.

Тя постепенно се беше отдръпнала. Казваше, че било, защото той бил твърде зает с работата си.

Неговата работа? Откъде според нея идваха парите за всички тези неща? За къщата? За колите? За дрехите? За бижутата? За благотворителните прояви? Тя раздаваше парите му на всеки, който й протегнеше ръка, а те я издигаха на пиедестал. Хубаво, щом от това имаше нужда. Но откъде си мислеше тя, че идват тези пари? Идваха от работата му.

— Казах ли ти, че вече е омъжена повторно? — попита Тереза.

През цялото време бърбореше нещо, но той не я слушаше.

— Да, каза ми — отвърна той. — Два пъти.

— Тя е толкова щастлива. Омъжила се е за гимназиалния учител Джон Адамс и сега двамата работят в малкия си цветарски магазин — каза Тереза. — Съпругът й умира, а две години по-късно друг мъж вече спи в леглото му. Ама че кучка!

Тя напълни повторно чашата си и преднамерено го изгледа над ръба, докато си наливаше, предизвиквайки го да й направи забележка за това колко много пиеше.

— И е толкова горда с онова малко прасе сина й — ченгето, което спасява света! — обяви Тереза. — Радвам се, защото това значи само, че когато аз приключа с него, ще я боли още повече.

Той се разсмя.

— Когато ти приключиш с него? И кой умря, та ти стана шеф?

— Енцо умря! Чакала съм дванадесет години за отплата и сега ще я получа.

— Ще идеш в полицията ли? — попита той. — Ще затриеш ченге?

— Две ченгета — отвърна му Тереза. — Другият, чието име също е в колекцията на Енцо, е приятелят му Дейв. Винаги съм казвала, че повече от един човек трябва да е убил Енцо. Ти мислеше, че са черните от парк „Озон“, но са били тези копелета.

Тя надигна чашата си и изпи наведнъж половината.

— Тези хора бяха наши съседи. Организирахме партита за тях. Хранехме ги. А те така ли показват уважението си? Ние ги посрещахме с отворени обятия, а те ни забиха нож в сърцето. Юда е седял на масата ни, Джо! Истински Юда.

Салви вдигна ръка, за да я успокои. Не я беше виждал в такова състояние от погребението на Енцо насам.

— Добре, Тереза, достатъчно. Аз ще се справя с това.

— Кога?

— Сега — каза той и се изправи. — Имам един лейтенант от полицията, който ми дължи услуга. Той ще разбере къде работят тези две ченгета.

— И тогава какво?

— Откъде да знам? Нека първо да разберем. Дай ми малко време да помисля.

— Не мисли! Действай! Ако не заради мен, направи го заради майка си. Помниш ли какво обеща тя, когато се хвърли върху ковчега на Енцо? La famiglia fornira giustizia. Око за око.