Когато обаче привърши вечерята и разчистваше масата, мислите му се върнаха към Поп. Защо се беше обадил на Паули? Представяше си ясно кадъра на Поп с Айрин. Тя съсредоточено слушаше това, което той й говореше, а Поп не водеше разговор като за сватба. Бяха сами. Стояха настрана в беседката и ако Чарли не беше бутнал на фотографа стодоларовата банкнота и картичката на Паули, никой не би забелязал техния разговор. Как можеше Поп да твърди, че не си спомня да е говорил с Айрин, когато бяха толкова сериозни? Господи, все пак, как можеше някой да каже, че не си спомня Айрин?
Чарли прибра приборите и се върна на терасата. Седна с телефон в ръка, взирайки се в залива, като се опитваше да измисли какво да прави с Айрин. В края на краищата, работата му не беше нещо по-различно. Наистина, би могло да се очаква, че жените ще бъдат против неговата работа, освен ако не бяха като Мейроуз, израснали в нея. Ако през целия си живот Айрин бе свързана със семейството, щеше да разбере, че това е съвсем друга работа, която осъществяваше желанията на хората. Но законът не им разрешаваше. Позволяваше обаче политиците да бъдат преизбирани. Хората винаги рискуваха. Забранените силни усещания винаги ги привличаха. Те имаха причини да не заемат пари от банката. Това докарваше много пари. А имаше толкова гангстери, които бъкаха от идеи как да гепят част от тези пари. Ето защо системата се нуждаеше от хора като него, които да ги ликвидират, когато се опитваха да извършат обир. Беше нещо като шеф на сигурността за големия бизнес, който осигуряваше желанията на хората. Така беше. Ако Айрин беше израснала с това, тя би разбрала, би приела както Мейроуз.
Но тя не беше израснала така. И какво смяташе той да прави — да си търси друга работа? Дявол да го вземе, ако опита да направи това, никой в семейството няма да го разбере. Всички щяха да се отвърнат от него. Все едно, че не е съществувал. Никой никога вече нямаше да му вярва. Но какво би могъл да направи? Той имаше бъдеще там където беше. Винсънт Прици беше може би шестдесет и пет годишен, баща му — седемдесет и четири. Чарли беше следващият по ред, защото познаваше работата основно, а страхът и уважението на другите работеха за него. Всички други Прици по линия на Винсънт бяха или наркомани, или деца. Повечето Прици вършеха законна дейност или бяха напуснали семейството, за да станат лекари, инженери или спортни коментатори. Дон Корадо не можеше да бъде вечно осемдесет и четири годишен, но дори и да беше, когато Винсънт си отидеше, дон Корадо щеше да сложи него, Чарли Партана, за да движи всичко. Трябваше ли да обърне гръб на живота, защото не можеше да намери начин да се ожени за една жена?
Той седеше тихо, като се потеше в хладната лятна нощ, защото не можеше да намери решение на това, което бе замислил. Тя беше омъжена без съпруг. „По-добре, че го няма“, каза тя. Разсъждаваше върху думите й. Щяха да им бъдат необходими няколко години, докато тя свикне поне малко да разбира защо той трябваше да остане там където е. Рано или късно щеше да схване какъв беше. Щеше да си направи сметката. Жените щяха да я научат. Тя беше американка. Знаеше, че страната има нужда от хора като тези в организацията на Прици, за да бъде пооблекчена. Иначе как да се обясни защо телевизията, книгите и филмите винаги представяха хората от неговата среда като много очарователни. Мейроуз ще ориентира Айрин. Пък и не беше необходимо Айрин да знае какво точно прави той. Ще знае, че е в тези кръгове и че се числи към семейство Прици. Всъщност малко хора можеха да докажат с какво се занимава. Ако се потрудеше да направи Айрин по-благоразумна, вкъщи щяха да бъдат спокойни. Постепенно щеше да се срещне с всички Прициеви, Сестеровци и Гароневци и да разбере какви чудесни хора са те — топли, истински, солидни.
Но да предположим, че съпругът се появи? Това би било лошо. Ако обаче продължеше да бъде в неизвестност, също би било зле. Той не можеше да представи тази жена на цялото семейство, ако не беше решил сериозно да се ожени за нея. Дон Корадо бе религиозен човек. Те не биха могли да се оженят, ако съпругът остане неизвестен. Разводът не бе добър изход, защото Прициеви, Сестеровци и Гароневци не се развеждаха. Те бяха старомодни.
Айрин трябваше да бъде вдовица. Това е. Тя самата каза, че не се нуждае от мъжа си. Не го беше виждала четири години. Ако овдовееше, това нямаше да я нарани. Всичко, от което той имаше нужда, беше името на съпруга и малко основна информация, така че неговите хора да можеха да го открият. Но трябваше да е внимателен. Айрин беше интелигентна. Вероятно Мейроуз би могла да научи от нея и после да му го каже. След това той щеше да намери съпруга, където и да е, за да се справи с него. Никой нямаше да го свърже със случая. После с Айрин биха могли да се оженят в Санта Грация, както останалите от семейството, и всички щяха да се гордеят, че им изпращат коледни картички. Толкова се вдъхнови, че звънна на Айрин.
— Чарли е.
— А, а.
— Гроги съм.
— Можеш ли да дойдеш в края на седмицата?
— Господи, мисля че не мога.
