За честта на Прици полностью

— Чу какво казах. Искаш ли да повикам мистър Чилионе, за да ти обясни?

— Добре. Ще видя.

— Не много сладко — рече Мейроуз.

След двадесет минути барманът дойде до масата:

— Мистър Чилионе иска да ви види, мис.

Мейроуз остави десет долара на масата.

— Това е за тебе — рече тя и тръгна към стълбите.

Мистър Чилионе я чакаше с една хубава млада жена в сервитьорски костюм.

— Разкажи на дамата за нощта, в която беше убит онзи човек — нареди й той.

— Добре, щом си сигурен, дадено.

Той й кимна мрачно.

— Използвах една Тойота Селика като тайно място за срещи на паркинга с един тъпкач, шофьор на камион. Като вдигнах глава, видях жена в шорти да притичва в светлината на фаровете от една кола. Там беше мъжът, когото пречукаха. Шофьорът, с когото се бях любила, бе много пиян, затова не обърна никакво внимание. След около три минути жената излезе от предната врата и влезе отзад. След около три минути излезе, отиде до багажника и извади една чанта. После се върна в колата, с която беше дошла. Мисля, че беше същата кола, от която тя излезе и замина. Бях забравила всичко това, за което г-н Чилионе току-що ме попита.

— Разгледа ли внимателно снимките? — попита Мейроуз.

— Тя е. Същата курва.

— Благодаря.

Мейроуз кимна на мистър Чилионе. Той извади пачка банкноти от джоба си, отброи две по петдесет и ги даде на момичето.

— Купи си пура, сладурче, — рече той.

— Добре — каза дон Корадо. — Въпросът е уреден. Ще кажа на внучката ми, че може да се прибере вкъщи. Сега трябва да решим въпроса с банката, за да може Чарли да действа. Моля те, помоли Едуардо да влезе.

Когато Ед Прици седна на стола, Дон Корадо му подаде мексиканска пура и заговори.

— Ще накараме банката да плати откупа за Филарджи в чужбина, Едуардо. Нека твоите хора да уредят въпроса.

— В чужбина ли?

— Първо, юридически отвличането не е от компетентността на властите в чужбина — местната полиция не може да направи нищо. Интерпол, така или иначе, е само една телеграфна агенция, която уведомява местната полиция какво е станало, но, разбира се, само за заблуда Гомски, упълномощеният за разплащанията в банката, ще уведоми ченгетата, че банката ще изплати парите на похитителите в Щатите, например в Сентрал Парк или някъде другаде, и докато те се мотаят и чакат тук, ние ще си приберем парите там.

— В коя страна, Поп?

— Мислех за Панама, Лагос в Нигерия, а може би Аруба, една в Хонг Конг и може би една в Сао Паоло. Вземи по две банки във всяка страна. Гомски ще уреди с една банка да изплатят петстотин хиляди долара на куриер, който ще подпише чек с името Филарджи, а не Финли, както е новото му име, разбираш ли? Когато дадем гласност, издирванията на полицията ще покажат, че куриерите на Филарджи след това са внесли петстотин хиляди долара във втората банка на същия град и са ги превели по сметката в Лихтенщайн, която искам да откриеш чрез нашата банка в Цюрих. Повярвай ми, дори и да успеят да установят криминални мотиви — а това е невъзможно — следите винаги ще водят до Филарджи. След няколко години банката в Лихтенщайн ще поиска от цюрихската банка да преведе парите в службите за сигурност на САЩ и тогава, когато вече ще сме готови, ще си ги вземем, заедно с лихвите.

— Това е много добре, Поп — каза Едуардо.

— Страхотно! — рече Винсънт — Сензационна идея! Най-големият проблем при всяка кражба, независимо каква е, си остава изплащането на парите. Винаги те пипват, когато посегнеш към парите за откупа. С такъв съвет бихме могли да превърнем това в един много, много добър бизнес в тази страна.

— Не, Винсънт — каза тъжно дон Корадо. — По-добре да се придържаме към безопасния рекет, който доставя на хората удоволствие и това, което искат. Почнеш ли да правиш големи удари, пресата започва да гърми, хората се вълнуват, политиците веднага разбират, че не могат да ни защитават, защото хората не искат подобно нещо, и така ще си навлечем много главоболия. Освен това номерът с откупа на Филарджи може да се приложи само веднъж.

— Прав си, Поп — съгласи се Винсънт съкрушено.

Онази вечер, в шест часа, Анджело Партана седеше със стария си приятел в затопления кабинет на Бруклинските височини и изчерпателно му обясняваше защо Чарли е решил, че вторият човек на четиридесет и първия етаж в хотела на Филарджи трябва да бъде жена. Когато стигна до момента, в който жената хвърля бебето-кукла към бодигарда, дон Корадо кимна одобрително за хубавата идея.

— Това наистина е професионално — възхити се той. — И много по-добре, отколкото аз го бях измислил.

— Тогава всичко е наред?

Дон Корадо кимна.

— Тя е жена — добави Анджело, — но е специалистка.

— Дай й колкото поиска, приятелю — каза дон Корадо. — Това ще бъде моят паметник.