Осем дни преди понеделника, когато Филарджи щеше да бъде отвлечен, Прици наеха на чуждо име северния апартамент на четиридесет и първия етаж. Анджело Партана изпрати на жената, която живееше в южния апартамент, билети за дневно театрално представление и покана за обяд за двама души в един от най-реномираните ресторанти на града като голямата награда от конкурс на някаква асоциация. Тя не си спомняше да е участвала, но беше доволна, че е спечелила. В деня, когато щяха да отвлекат Филарджи, Айрин се качи в южния апартамент в един и двайсет и пет. Чарли зае мястото си в северния в 1:37. Бодигардът щеше да излезе от източния апартамент, този на Филарджи, между два и две и два и шест минути.
Айрин действаше както винаги хладнокръвно. Тя наду гумената кукла и я пови в пелените, които носеше под палтото си. Когато вързопът стана достатъчно голям, тя го постави в специалната бебешка чанта. Остана да се осигурят звуковите ефекти, за да е убедително, че това е бебе. Тя се усмихваше, докато приготовляваше пакета, мислейки си за израза на лицето на бодигарда, когато му подхвърли бебето. Зае мястото си в южния апартамент. Чарли чакаше зад вратата на северния.
Бодигардът излезе точно по разписание в два часа и три минути. Беше среден на ръст, як мъж със синьо-черен нагръдник и връзка в яркочервено, мораво и бяло. Натисна копчето на асансьора. След деветдесет секунди вратата на асансьора се отвори и той пристъпи навътре, за да натисне бутона за задържане на място. Остави асансьора отворен, пресече хола обратно към вратата на апартамента на Филарджи и почука. Вратата веднага се отвори. Филарджи, мъж на около шейсет и три години, нисък, дебеличък и нервозен, с папийонка и панамена шапка, се появи незабавно. Щом автоматичната ключалка щракна след него, Айрин отвори вратата и държейки бебето, излезе в хола. Бодигардът и Филарджи се полуобърнаха, за да я погледнат. Тя беше на три крачки от бодигарда, с отворена чанта зад бебето, за да може да грабне пистолета, когато каза:
— Дръж — и подхвърли бебето на бодигарда.
Бодигардът отстъпи встрани и остави бебето да падне на пода. Посегна за оръжието си. Айрин извади нейното от чантата. Чарли излезе от северния апартамент с пистолет в ръка. Когато тя и бодигардът изваждаха пистолетите си, вратата на втория асансьор точно до Айрин се отвори. Около 50–60 годишна жена тръгна да излиза от асансьора точно когато Айрин застреля бодигарда. Гледайки я втренчено, жената каза много ясно:
— Трябва да съм сбъркала етажа.
Айрин я застреля в лицето.
Вратата на втория асансьор започна да се затваря. Айрин скочи да я задържи. Чарли изтича зад Филарджи и опря пистолета в гърба му, после го притисна към отвора за писма между двата асансьора, докато Айрин влезе, натисна задържащия бутон, изтегли от асансьора за краката тялото на жената, което беше полегнало назад от удара на куршума. Роклята й се вдигна до ханша и разкри края на чорапогащника и мъртвешки бялата кожа на корема й. Когато тялото беше вече навън, Айрин освободи блокиращия бутон и натисна „партер“, за да върне асансьора във фоайето.
— Няма кръв — каза тя на Чарли.
— Господи — рече той. — Помислих, че асансьорът ще я свали долу на улицата.
Чарли грубо сграбчи рамото на Филарджи и го тласна към стената.
— Хайде — нареди той. — Трябва да измъкнем това лайно от тук.
Филарджи, пребледнял от шока, гледаше как Чарли хвана бодигарда под мишниците и го повлече през прага на южния апартамент, като му каза да вкара и жената.
— Не мога — проплака Филарджи. — Нямам сили.
— Хвани я за едната ръка — нареди Айрин. — Аз ще я хвана за другата.
Двамата повлякоха тялото на жената към южния апартамент. Рамото се закачи в пощенския улей и Айрин трябваше да дръпне ръката, за да освободи тялото.
— Трябваше да я убия, Чарли — обясни Айрин. — Гледаше ме право в очите.
— Добре — съгласи се той. — Трябваше да я убиеш.
Излязоха от южния апартамент, като заключиха секрета на вратата. Оставиха нещастната жена просната неприлично върху краката на бодигарда и натикаха Филарджи в асансьора. Чарли натисна бутоните „мазе“ и „бърз ход“ и кабината напусна четиридесет и първия етаж.
— Той остави бебето да падне на земята — възмути се Айрин. — Ами ако беше истинско? Щеше да умре, копеле такова.
— Какво правите? — попита Филарджи. — Какво смятате да правите с мен?
— Слушай — каза Чарли, ще вървиш с нас. Като слезем долу в гаража, ще легнеш на пода отзад в колата. Това е всичко, което трябва да знаеш.
— Вие отвличате ли ме? — попита Филарджи. — Луди ли сте?
— Е, добре. Стигнахме — каза Чарли.
Вратата се отвори и Ал Мелвини стоеше, дъвчейки дъвка.
— Какво направихте? — попита той. — Кафе ли пихте?
Те бързо преведоха Филарджи по късия коридор към гаража, преминавайки въртящата се врата, и го вкараха през отворената задна врата на буика.
— Качи се отпред, Айрин — помоли Чарли.
