Той държеше ръката на Мейроуз и с мъничките си ледени очи на гадател пронизваше съзнанието й. Отвъд широкия прозорец Манхатън лежеше в краката му като поле от аспарагус, а зад него се простираше Америка — безкраен океан от бетон.
— Амалия ми каза — рече той с глухия си глас, — че си искала да ми благодариш за това, че те върнах вкъщи. Аз съм главата на семейството. Кой друг трябваше да отиде при баща ти и да моли за твоето единствено място в света, към който ти принадлежиш. Ти си кръв от кръвта ми, плът от плътта ми и докато мога, ще се грижа за твоето благо.
— Благодаря, дядо — каза Мейроуз, негово копие в блестящо изпълнение. — Ти ме извади от Чистилището. Аз съм отново част от теб и семейството. Само това може да запълни живота ми.
— Бих искал да си момче. Имаш деликатността и силата да устояваш. Искаш ли курабия?
— Аз трябва да ти подаря нещо, дядо.
— Обичам подаръците. Мисля, че винаги съм им се наслаждавал.
Тя отвори портмонето си и извади един плик. Отвори го и извади три снимки. Подаде ги на дон Корадо.
— А-а. Коя е тази красива жена?
— Това е съпругата на Чарли Партана, дядо.
— Неговата съпруга ли? Кога? Защо не са ми казали? Сватбите, ражданията и погребенията са най-важните събития, които едно семейство може да сподели.
— Станала е неочаквано, дядо. В Калифорния.
— Добре, добре.
— Дядо, това е моят подарък за теб. Не само снимките, но и това, което те означават. Спомняш ли си, че Луис Пало бе убит?
— Да.
— Той бе застрелян в една кола на паркинга при заведението на Престо Чилионе, извън Вегас.
— Спомням си.
— Занесох снимките на Чилионе, един почтен човек. Помолих го да ги покаже на хората, които работят при него — които са били там в нощта, когато Луис е бил убит. Едно момиче е било в една от колите на паркинга. Каза, че е видяла жената от тези снимки да излиза от една кола и да отива към колата, в която бе убит Луис. След няколко минути се чуло някакво припукване. Тя излязла от колата на Луис, отворила багажника, взела от там една чанта, после отишла до колата си и отпътувала.
— Жената, която се омъжи за Чарли ли?
— Да, дядо.
— Това е сериозен разговор, дъще.
— Тя е откраднала седемстотин и двадесет хиляди долара от тебе. Върнала е половината, за да се спаси. Твоите триста и шейсет хиляди са все още у нея.
— Какво искаш да направя?
— Пречукала е Луис и е откраднала пари на семейството. Тя ни опозори. Затова трябва да си плати, нали?
— Но как ще се отрази това на Чарли?
— Чарли се е оженил за нея. Оженил се е щом тя върнала половината от парите. Не казвам, че е знаел за това, което тя е направила, но е знаел, че е замесена, защото мъжът й е бил помощник на Луис в цялата сделка. Чарли трябва да я прати в гроба. Това трябва да бъде неговото наказание. Лично той да я убие.
— Сега си негов изповедник. Ти разкри греха му, ти ще го накажеш.
Той я гледаше с възхищение.
— Ти си като мен — рече той, безразличен като истукан. — Ние нищо не прощаваме.
Тя сведе очи.
— Трябва да помисля за това — каза дон Корадо. — Трябва да задам няколко въпроса. Като глава на семейството, мой дълг е да не допускам несправедливост.
Когато Мейроуз се върна в дома на баща си след почти десет години изгнание, тя положи доста усилия, за да изглежда наистина като злочеста стара мома. Прибра косата си на тила в стегнат кок. Не носеше никакъв грим, но внимателно напудряше лицето си и слагаше сенки под очите с черен молив. Носеше черен шал и черна рокля и се правеше, че не може да го погледне в очите.
Винсънт втренчено я гледаше, спомняйки си жизнената, красива млада жена, която насила беше прогонил от живота си. През годините, в които я нямаше, той непрекъснато мислеше за нея. Представяше си, че живее в апартамент под наем, в какъвто беше живяло неговото семейство, когато като малко момче, застанал пред вентилационната шахта, беше слушал бърборенето на съседското бебе, но никога не бе допускал, че това ще я промени физически. Той зарида, когато я зърна. Протегна ръце, сълзите се стичаха по бузите му, притегли я към себе си. Главата му стигаше до брадичката й. Студените й очи сияеха от удоволствие. Тя се чудеше колко ли време ще трябва да стои в тази дупка преди да си свърши работата. Беше си запазила апартамента на Матсония в Ню Йорк и договорила отсъствието си от работа. Надяваше се, че ще съсипе баща си, ще унищожи Айрин и ще си върне отново Чарли до три месеца — може би два, може би четири.
През следващата седмица тя работи тихо и непрекъснато като послушница в бащината си къща. Той не можеше да й каже да престане, защото смяташе, че жените са за това. И в най-хубавия си ден Винсънт не беше човек, с когото се общува лесно.
