Той и Водопроводчика натикаха Филарджи на задната седалка, влязоха и затвориха вратата. Филарджи легна на пода. Водопроводчика напои една носна кърпа с хлороформ. Силна, сладникава, противна миризма изпълни колата. Опря кърпата в лицето му. Той леко се съпротивляваше, после Мелвини го покри с едно одеяло.
— Готово, Дом — рече той и колата потегли бавно към изхода на гаража. Дом Баголоне беше шофьор и втори помощник. Както и Водопроводчика, той беше от „посветените“ мъже. Караха на изток през града към моста Куинсбъро. Никой не проговори, докато не стигнаха в Лонг Айлънд Сити. Тогава Чарли попита:
— Какво си приготвил за обяд?
— Мислех си за пилешко cacciatore52 — отговори Мелвини.
— Това е Айрин.
— Приятно ми е да се запозная — каза Водопроводчика.
— И на мене! — добави шофьорът.
Настаниха Филарджи в мазето на къщата в Брентууд. Чарли се обади на баща си в единадесет вечерта.
— По график — докладва той.
— По-добре да дойдеш — рече Поп.
— Кога?
— Утре в десет, в бюрото — Поп затвори.
— Искат аз и Айрин да отидем в Ню Йорк — каза Чарли на Водопроводчика. Той спомена и Айрин, защото според първоначалния план не бяха предвидили, че тъпата курва ще натисне погрешно бутона.
— Какво ще правим с колата? — попита Водопроводчика.
— За какво ти е кола? Ще ходиш ли някъде?
— Ще се върнеш ли?
— Ще се върна довечера.
— Чудесно. Тогава ще имаме кола. Иначе се чувствам безпомощен.
— Чарли, донеси една кутия с домати. Когато сме зареждали къщата, сме забравили доматите.
Чарли им направи внимателно забележка.
— Някои трябва да са откачили — каза той. — Не гответе нищо, докато не се върна. Не искам Филарджи да има каквито и да е оплаквания.
Те се засмяха.
Напуснаха Брентууд в три часа сутринта и потеглиха към града. Чарли закара Айрин в апартамента им на брега. Те се изкъпаха заедно, а след това се любиха. После, докато лежаха прегърнати голи върху чаршафа в стаята с климатична инсталация, Айрин каза:
— Не мога да си избия от главата, че това копеле се дръпна от бебето. Помисли си, ако беше истинско бебе? Можеше да осакатее за цял живот.
— По дяволите, Айрин. Мислиш ли, че го е взел за истинско?
— Какво друго, по дяволите, е можел да помисли?
— Както и да е. На него не са му плащали, за да бъде бодигард на бебе — рече Чарли.
В десет часа Чарли беше в кабинета на баща си в пералнята на хотел „Свети Габионе“.
— Имаме малка неприятност, Чарли — каза Анджело Партана. — Жената, която сте убили в хотела на Филарджи, е съпруга на полицейски капитан.
— О-о, човече! — провикна се Чарли. — Лошо. Какво да се прави, тъпата курва сгреши етажа.
— Те все още не знаят, че сме отвлекли Филарджи. Жената, на която дадохме билетите за театър, се върнала и намерила двамата на купчина един върху друг в стаята си. Бебето в хола — куклата, де — както обикновено помага на вестниците да объркат всичко, затова едва ли някой ще забележи до утре, че Филарджи го няма.
— Този приятел въобще не посегна към бебето. Айрин го хвърли, а той просто се дръпна встрани.
— Много професионално — рече Анджело.
— Кога ще депозирате първото искане за откупа в банката?
— Ами! Смятаме да го направим три дни след като вестниците разберат, че Филарджи е изчезнал. Сега това не може да стане, защото утре, когато се разбере, че Филарджи го няма, е сряда, после идва краят на седмицата и банката е затворена. Така че, предполагам, първото писмо ще изпратим в петък, а те ще го получат следващия понеделник.
— Мисля, че трябва да изпратим още един човек в Брентууд, за да могат да се сменят три пъти през осем часа, а не през дванадесет.
— Зарежи това — каза Анджело. — Те само си седят на задниците. Нека си го изработят. Ще вземат добри пари. Как бих могъл да оправдая такива разходи за още един човек? Така или иначе, ти ще ходиш там през ден. За тях това ще бъде малка почивка.
— Да-а каза Чарли, — ще видим много зор заради това, че тъпата курва е жена на полицейски капитан.
Мейроуз смирено се обади на Амалия и помоли за среща с дон Корадо, за да му благодари, че беше я върнал към истинския живот, като убеди баща й да й позволи да се прибере вкъщи. Не беше минал и час, когато Амалия — нейната добра приятелка — й звънна, за да й каже, че дядо й ще я приеме в пет следобед.
Мейроуз пристигна облечена в черно и коленичи пред стола на дон Корадо, за да целуне ръката му. Той поруменя от деликатно засвидетелстваната към него почит в стила на старото време, помилва я, каза й да седне до него и подържи ръката му.
Жените около дон Корадо Прици знаеха, че той обича да държи женски ръце, не от любов, във всеки случай вече не, а заради непосредственото усещане на пухкавината, мекотата или очертанието на ръката, или защото вярваше, че чрез ръцете им би могъл да проникне в телата и съзнанието им, така както той самият някога, като малко момче, беше почувствал да се влива в него силата на Capo di tutti Capi на цяла Сицилия.
