— Сега да ви разкажа историята на Филарджи — рече Анджело, сядайки на най-близкия стол. — Преди около година дон Корадо и Ед Прици се срещнаха с Филарджи. Те му изложиха плана на Ед как да издоят банката чрез далавери с чужда валута. Дори казаха на Филарджи, че ще взимат само петдесет и пет процента от всичко, което той успее да задигне от банката. Той им отказа. Нарече ги с обидни епитети и се закани, че ако някога отново се мернат при него, ще се погрижи да отидат в затвора. Каза им, че ще запише целия разговор — просто в случай, че решат да изпратят някой да го следи и ако бъде убит, разговорът ще попадне в бюрото на районния съдия. Всеки друг, освен Корадо Прици, щеше да го зареже и да потърси друг негодник. Но Корадо Прици си купи човек от банката — Гомски. Уговори го да върши тази работа само срещу двайсет и пет процента от далаверата — добро спестяване. Корадо ми каза, че по този начин не само баницата става по-дебела, но за Филарджи ще бъде по-зле, отколкото да бъде убит, защото ще го премахнат като свидетел срещу Прици. Трябва да му дадете парите. В този бизнес няма друг като него.
— Господи, ще ги дам — каза Айрин.
— Какво ще правим с Филарджи? — попита Чарли.
— Първо ще го задържите. Колко души го пазят?
— Двама, но те са мои хора. Ще направят това, което им кажа.
— Мислиш ли, че дон Корадо се доверява на някого? — запита меко Анджело — Къде си бил досега? В този бизнес използваме подозрителността вместо мозъка си. Винсънт е казал на всеки, свързан с този случай, че той отговаря за изправянето на Филарджи пред съда. Плащат им допълнително, за да се следят взаимно.
— Е, това е много лошо — каза Чарли. — Тогава ще трябва да изчезнат.
— Какво ще правим с Филарджи, когато го вземем и заведем на друго място? — запита Айрин.
— Ще преговаряме — заяви Поп. — Ще изпратите писмо на дон Корадо, че сте отвлекли Филарджи и искате да преговаряте, но само чрез трета, приемлива за вас страна. Корадо ще ме попита кой би трябвало да бъде третата страна и аз ще му кажа, че съм най-подходящ, защото вие няма да се доверите на друг.
— Ще трябва да ти вярваме — каза Айрин.
— Така е — рече усмихвайки й се широко Анджело. — Точно така. Но това е по-лесно, отколкото цял живот да бягате или да ви пречукат, нали?
Тя го гледаше втренчено. След това се усмихна.
— Така е, да — съгласи се тя.
— Филарджи струва шейсет-седемдесет милиона за Прици плюс целия контрол върху, може би, осемнадесетата по мощ банка в Съединените щати, но ще спечелят, ако имат Филарджи. Най-голямата печалба обаче ще бъде да го тикнат в затвора тук или в Италия до края на живота му, докато си откупят банката от италианците за десет цента на долар. Какво сте вие в сравнение със седемдесет милиона долара? Нищо.
— Така е — отвърна Айрин, — но те са сицилианци — без присъстващите — поначало те са тъпаци, които мислят с онази си работа. Те са вземи един — удари друг, най-големите глупаци, които някога са забогатявали, така че какво им пречи да ни откажат?
— Защо да ви откажат — рече Анджело невъзмутимо, разпервайки ръце. — Ако ви откажат, Филарджи ще свидетелства срещу тях. Ти и Чарли ще ги зарежете и ще се опрете на Програмата на правителството за защита на свидетелите и ще свидетелствате срещу тях. Дон Корадо, Еди, Винсънт и всички останали ще бъдат затворени за съучастничество в измама, за убийство, за, о-о, по дяволите, кажи го, не само че никога няма да могат да преживеят условията в затвора, но това ще бъде и краят на фамилията Прици.
Той отиде до прозореца и се загледа в залива.
— Мисля, че мога да накарам ченгетата да упражнят по-голям натиск върху пласьорите, а това ще попречи на Прици да мислят как да ви духнат под опашката.
— Как? — попита Чарли.
— Може би стана по-добре, че Айрин затвори устата на курвата, която натисна погрешния бутон.
След като поправи няколко от баскетболните схеми за залаганията през следващата седмица и подготви доставката на загражденията за националната професионална тенисверига, Анджело се обади на Дейвид Хенли в бюрото на главния инспектор. Той каза, че се обажда Честър Фейнщейн, и Хенли отговори, че ще му се обади веднага. Трябваха му двадесет минути, за да стигне до обществен телефон на улица „Бруум“, който трябваше да има подслушвателно устройство през последните трийсет години, но нямаше.
— Анджело, аз съм.
— Здравей, чудесно, че се обаждаш. Знаеш ли, хайде да те взема на обичайното място в дванайсет, става ли?
— Ще бъда там — каза Хенли и затвори.
Караха бавно из Проспект Парк шестгодишния Форд на Анджело.
— Мисля, че попаднах на някаква следа за убийството на Калхейн. Нищо конкретно. Но, доколкото знам, ако вие, момчета, засилите натиска върху всеки вертеп в петте района, мисля, че някой може да ви посочи убиеца — рече Анджело.
— Господи, не знам, Андж. Едвам кретаме с половината, която взимаме сега. Блокирането на половината дейност ни коства стотици хиляди долара на седмица.
