— Те не само се будалкат — каза той, — но ни струват и пари и ще продължат да ни натискат, докато не им предадем убиеца на съпругата на ченгето. Ще кажа само едно — ченгетата непрекъснато набиват в главите на моите хора, че приятелчето, отвлечено в деня, в който е пречукана и онази курва, е въртяло голям бизнес със семейство Прици. Между другото, това го знаят всички, включително и Прици. Сега искам срещата да е кратка. Искам да гласуваме Винсънт Прици и съветникът му да излязат и да си поговорят, след това да се върнат тук и да ни кажат какво ще правят. Съгласни ли сте? Които са съгласни, да гласуват.
Той седна.
— Не гласувайте! Все още няма нужда от това — нареди Винсънт, изправяйки се на крака. — Анджело и аз си отиваме вкъщи сега. Няма да излизаме навън, за да се съвещаваме. С кого мислиш, че говориш? Аз съм Винсънт Прици. Когато повечето от хората ти ходеха със скъсани на задника панталони, а ти обираше газостанциите, ние бяхме най-голямата фамилия в страната. Сега, когато някои от вас се научиха да командват курвите и да напиват хората, ние все още можем да ви купим и продадем. Когато ченгетата се развихрят, ние губим повече от всеки от вас. Това не ни харесва и на нас. Но, не сте вие, които ще ни казвате как да си гледаме бизнеса, какъвто и да е той, и аз не бих казал, че това, за което говорите, е част от него. Ние ще решим какво да направим. Ако на някого тук това не му харесва, елате и ни убедете. Няма да слушаме глупости от външни хора за семейните ни работи. Ако искате война, ще я имате. Ако не, измислете нещо по-умно. Не учете Прици как да си въртят бизнеса. Имам предвид най-вече теб, нищожна, сводническа измет, синьор Фаталоне — каза той право в очите на Бока.
Той стана. С него се вдигна и Анджело. Те излязоха от залата бавно и спокойно, докато осемте мъже около масата гледаха в пурите си. Пътуваха към Бруклин в малкия Додж на Анджело.
— Да знаеш, че ще измислят нещо — каза Винсънт, пътувайки през тунела Мидтаун. — Кой се нуждае повече от помощ, ние или ченгетата? Ние даваме подкупите, те лапат най-тлъстия кокал, така че ще продължат да спипват момчетата по улиците още няколко седмици. Още колко време? Мислиш ли, че няма да удържат на обещанието си и ще живеят само на заплатите си, след като осемдесет и пет години са получавали подкупи? Всяка монета, която на нас ни струва десет цента, на тях им струва трийсет. Сигурен съм, че сърцето им се къса заради тъпата курва, която сгреши етажа. И така трябва да бъде. Това е семеен въпрос. Но през цялото време си мислят за бизнеса. Те ни преследват, а ние не им плащаме. Те не си получават парите и ги боли. Всички разбират, че трябва да забравят, за да се върнем към работа. Мисля, Анджело, че Бока си беше загубил ума на тази среща. Иска да се изкара герой пред ченгетата, които поддържа. Иска да нарани честта на Прици, за да си върне на всички ченгета, на които пуска в джоба. Забеля за ли, че никой друг не искаше да ни притиска днес, освен Бока? Какво мислиш за това, Анджело?
— Бока много пъти показва, че е малко истеричен — каза Анджело. — Прилича на човек, който е преживял много нещастия. В крайна сметка, по всичко изглежда, че той не разбира това и иска да му се случи още нещо. Ето защо Бока прекарва толкова време във федералните затвори. Собствените му хора не го зачитат и не го обичат.
— Защо някой ще иска да прекарва времето си в пандиза? Хей, погледни този кучи син! Жена! Господи, всеки път, когато видя луд шофьор, се оказва жена. Както и да е. Защо Бокса иска да го пратят в затвора?
— Той има ужасен късмет с жените. Отнася се с тях като с някакви животни — каза Анджело. — Замеря ги със столове в присъствието на други хора. Кара ги понякога да спят на пода. Чупи чинии. Никоя жена не може да понесе такъв живот. И затова правят живота му ад. Жена му, дъщерите му се крият от него. През цялото време го оставят сам. Някой ден някоя от тях ще подпали колата му. Така мислят и неговите хора.
— Може би ние трябва да го направим вместо тях — предложи Винсънт.
— Повярвай ми, Винсънт, той има да пати още много.
— Кой беше вторият от похитителите на Филарджи? — запита Винсънт.
— Само Чарли знае. Ти каза на Чарли да си свърши работата с негови хора. Защо, Винсънт?
— Защо ли? Та за какво беше тази среща днес — затова.
— Винсънт, тук трябва да действаме много внимателно. Отвличането е федерално престъпление от първа степен. За това слагат на електрическия стол. ФБР се е заело със случая. Ако продължим да се будалкаме и да угаждаме на ченгетата, като им предадем втория човек, ние се насаждаме сами като замесени преди и след отвличането. Това, което за полицаите от Ню Йорк е дреболия, може да се раздуха във федерален въпрос.
— Така е.
