— Това е идея, Дейви. На някои им е писнало да се боричкат и мисля, че биха проговорили пред други. Прици се интересуват само от едно — отделът да получи това, което иска — убиеца — и всички да се върнат към бизнеса, както е било досега.
— Нека да поговоря с момчетата. Сигурно имаш информация, а твоята е винаги добра. Хората ми ще ускорят нещата, ако това помогне да открием мръсника, който застреля тази чудесна жена.
— Това би могло да ускори нещата за всички нас, Дейви.
Четири дни по-късно полицията извърши масови арести във всички контролирани от нея хотели в града, включително в Стейтън Айлънд. Полицията удари и по хазартните заведения. Проститутките бяха изгонени от улиците и масово прибрани от публичните домове, закриляни от подкупите в продължение на трийсет години. Това, което Дюи направи с проституцията през трийсетте години, сега до голяма степен тройно повече правеше полицейският отдел в Ню Йорк с всеки, който носеше много пари на мафията. Отрядите задържаха наркотици на стойност шестнадесет милиона долара на дребно. Те така стегнаха обръча около букмейкърите, улиците и телефоните, че никой не можеше да изчисли загубите. Войната засегна седемнадесет национални спорта, които бяха направили жокеи и тенисисти милионери, десетки хиляди игрища за голф, хокейни площадки, стадиони, цяла армия от шумни представители на пресата и рекламни агенти, чиято зависимост от спорта се изчисляваше на милиарди долари. Тук се включваха пистите за надбягвания, игрищата „Джай Алай“, баскетболните площадки, състезанията по спринт, скокове, подавания, хвърляния, шейнички, хвърляния с различни уреди на определени разстояния, ветроходство, надбягвания с тежкотоварни коне, специални видове борби и допингирани хрътки — всичко това водеше до продажбата на телевизионни апарати за милиарди долари, както и на стотици милиони галони бира. Всяка седмица само залаганията струваха на гражданите повече, отколкото воденето на една война в чужбина. Когато нюйоркската полиция ги закри, това бръкна в джоба на медиите, на производителите на спортно оборудване и климатични инсталации, на собствениците на отбори, на стотиците състезатели по спортове, превърнати в промишленост. Този ход на полицията отклони покровителството и интереса на търговската мрежа в Ню Йорк към тези спортове, защото щом не можеше да се залага, спортовете не съществуваха за хората. Но най-много бяха засегнати обиращите каймака от печалбите на цялата тази хазартна индустрия — полицейският отдел в Ню Йорк, клоновете на мафията и техните синдикати.
Всички отпуски в полицията бяха спрени. Извършени бяха внезапни арести на богати мошеници. Държаха ги по двадесет и четири часа преди да ги регистрират и веднага щом адвокатите им успяваха да ги освободят, ги арестуваха отново. Най-тежък беше ударът върху Прици. Полицията беше направила бързо връзката между Филарджи и семейната банка, продадена на хората на Филарджи. Хенли тайно подшушна на Анджело, че всички телефони на Прици се подслушват. Телефонната връзка с къщата в Брентууд беше прекъсната. Когато трябваше да провеждат някакви разговори, Винсънт и Анджело се обаждаха от различни обществени телефонни кабини.
Винсънт беше арестуван два пъти. Тримата му capi71 и около двеста от подчинените му бяха привиквани непрекъснато.
— Какво става? — попита той един сержант от градската гвардия на име Кейфитц. — От два дни вече трети път съм тук за едно и също нещо.
— Кой уби мисис Калхейн, Винсънт? — попита Кейфитц.
— Коя е тя?
— Жената, която беше убита, когато са отвлекли Финли.
— Как мога да зная? Всеки мен пита! Аз нищо не знам.
— Винсънт, ще ти кажа нещо. Само между нас. Чуй, твоето семейство притежава двадесет и пет процента от банката на Финли. Това е. Никой друг няма пряка връзка. Вашите хора са отвлекли Финли и по пътя са убили мисис Калхейн.
— Кейфитц, слушай. Какво знам аз за похищението? Луд ли съм? Имам си бизнеса. За какво ми е тази каубойска история?
Не само в Бруклин полицията не се церемонеше с хората. Така грубо се държаха и в Ню Йорк, и в Бронкс. Щом разгромяха някоя трафикантска база или спипваха бойци и изпълнители, те им внушаваха, че някога Прици са продали тяхната банка на Робърт Финли.
След осем дни разправии семейство Бока свика среща на петте семейства в Ню Йорк в една зала под наем на третия етаж в надеждна банка на Петдесет и първа улица. Присъстваха Босовете и съветниците им. Срещата беше открита от Куарико Бока, който, между другото, контролираше около шейсет и осем процента от проституцията в страната.
