— Чарли знае, Чарли свърши работата. Може би Водопроводчика знае, ако вторият човек е излязъл с тях. И Дон. Но, ако се случи нещо, те ще го отнесат. Ние няма да имаме нищо общо със случая. Ако ченгетата получат втория човек от нас, те ще изтръгнат от него кои са били другите. Другите, освен Чарли, могат също да проговорят. Те биха могли също да ни създадат проблеми. Ето защо най-искрено ти казвам, Винсънт, че единственото нещо, което можем да направим, е да забравим за каквото и да било сътрудничество за разкриването на убийството на съпругата на полицейския капитан.
— Разбирам какво имаш предвид.
Те продължиха мълчаливо през Куинс и навлязоха в Бруклин.
— Мисля за това, какво ще направи баща ми — проговори Винсънт. — Знаеш как той се отнася към честта на фамилията. Какво ли смята той, че ще направи полицията? Жената на един от тях е убита. Те реагираха остро и сега не могат да дадат заден ход. Трябва да се измъкнем. Имам предвид, че Ед може да говори с тях. Може да им обясни защо никой няма да издаде кой е застрелял тъпата курва, тъй като това ще се свърже със случая Филарджи и ще се превърне във федерален проблем. Ед може да им каже, че ще им дадем трупа на убиеца във вид, начин и форма, както те искат — заедно с пълно саморъчно подписано признание в гърлото, когато го получат. Когато върнем Филарджи, той може да го идентифицира. От там ще го поемат телевизията и вестниците. Те ще се разберат какво да кажат; как са водили престрелка с мръсника, убил жената, която натисна погрешния бутон, как си е признал и се е опитал да избяга, а те са били принудени да го застрелят. С цитати от отдела и всичко, както му е редът. Ще имат това, което им е нужно, и всичко ще тръгне по старому.
— Това би могло да стане. Чисто и изпипано — каза Анджело. — Ще трябва да говоря за това с баща ми и после да извикаме Чарли, за да ни доведе втория човек.
Тази нощ Анджело намери Чарли в Брентууд.
— Чарли, слушай. Най-късно утре до обяд трябва да имаме втория човек. Прибери се довечера и доведи Айрин. Трябва да обмислим всичко.
Анджело затвори телефона.
В края на месец юли бяха разпратени осемстотин двадесет и шест луксозни покани за банкета в чест на Винсънт Прици, който щеше да стане в „Градините на Палермо“ през септември и който предизвика вълнения и спекулации във фамилията. „Градините на Палермо“ изглеждаха винаги величествени в съзнанието на Винсънт, защото всъщност той не ги беше виждал повече от петдесет години, от времето, когато беше на четиринадесет и извърши първия си голям рекет. През онази нощ се беше любил за първи път и все още смяташе, че това беше станало, защото баща му беше великият маршал. Сам по себе си, актът не представляваше нищо особено за Винсънт. След този
Петдесет години по-късно „Градините на Палермо“ представляваха една дупка, но все още съществуваха, защото Прици го желаеха. „Градините на Палермо“ бяха неговият спомен, където той събираше хората, за да изпита невидимото си влияние върху тях, позволило съществуването на банката, а след това на лотарията и на всичко останало. Моралното влияние на „Градините на Палермо“ върху хората, танците и забавленията, които беше организирал за тях, за да са доволни и чийто резултат бяха многото сватби и деца, го утвърдиха естествено и непринудено като техен кръстник. „Градините на Палермо“ го превърнаха в център, където се стичаха парите му, а тяхното доверие в него — възможно съществуването на семейство Прици. Хората все още възприемаха „Градините на Палермо“ така, както и той. Банкетът в чест на Винсънт беше голям успех, но не по-голям от онзи спомен. През последните двадесет години градинската управа се бе опитала да обяви сградата за негодна, но всеки път дон Корадо казваше на Ед решенията да бъдат променени.
Анджело Партана доведе на приема Мейроуз и жените на двата от тримата caporegime. За посещението на дон Корадо бяха взети специални мерки. В Брентууд Чарли и Айрин Партана подготвяха плановете си за Филарджи и всички бяха учудени, че Чарли го няма. Тримата caporegime — Сал Прици, Роко Сестеро и Таркуин Гароне, съставляваха почетната гвардия, която щеше да доведе Винсънт на банкета в черна лимузина Линкълн, с регистрация в щата Каролина. Шофираше Зинго Папилуш. Всички носеха черни фракове с бели ризи и черни папийонки; никакво цветно облекло. Група от квартала, около четиридесет души, поздравиха Винсънт, когато излезе от колата. Хората на Роко Сестеро бяха организирали посрещането му като малък спонтанен израз на уважение.
— Стой тук и чакай — нареди Роко на Папилуш. — Босът иска щом излезе, колата да е тук.
