— Слушай, Анджело. Защо, по дяволите, се въртим все около това? На срещата в банка Йярики всички са казали на Винсънт и на тебе, че им е писнало само да харчат, а да не получават никакви пари. Казали са ви, че искат да ни предадете убиеца на Калхейн. Тогава Винсънт е разиграл номера на много обиден и двамата сте напуснали. Анджело, мислиш ли, че само на семействата им е писнало от това, че пипаме здраво. На нас още повече ни е писнало, отколкото на тях. Теглим от личните си спестявания, за да преживяваме що-годе добре. Както вие, така и ние знаем, че законите ограничават човешките удоволствия като хазарта, хашиша и жените, че те са не само строги, но и неприложими. Вие едва ли имате някаква полза от въоръжен обир, палеж или някакво друго углавно престъпление, щом извършите такава мръсотия, ние попадаме на следите ви и ви хващаме. Но хазартът и проституцията са наказуеми. Обаче, ние не можем да арестуваме тези господинчовци — по-важната половина от извършителите на престъпленията, защото според закона пристрастеният към комара или жадният за любов гражданин не е консумирал деяние и не може да бъде обект на обвинението. Хазартът и проституцията обаче са необходими на хората, а те носят и много пари. И двете страни печелим, защото заедно осигуряваме услугите, които обществото желае. Това ни струва страшно много пари, Анджело. Дайте ни човека, който уби Вики Калхейн, и тогава не само ще се върнем към стария бизнес, но ти обещавам, че ще си затворим очите, когато очистите Бока.

— Аргументите ти са съкрушителни, Дейви — му каза Анджело. — Но нищо не мога да направя.

<p>Тридесет и шеста глава</p>

Водопроводчика дежуреше пред вратата на мазето, а Дом спеше горе. Чарли излезе от кухнята, където беше телефонът, и каза на Водопроводчика:

— Обади се баща ми. Трябва да отида в града на среща. Ще се върна около осем утре сутринта.

— Донеси ми няколко порнографски списания.

— Неудобно ми е да ги купувам — призна Чарли.

— Какво?

— Винаги ми се струва, че продавачът ще си помисли, че считам, че те са пълни с истински момичета, а не с малките им снимки. Какво хубаво има в снимката? Може ли човек, освен ако не е перверзен тип, да изпитва удоволствие от една малка снимка?

— Сигурно съм перверзен — отвърна Мелвини. — Харесвам ги.

— Сготвих хубаво телешко задушено. Ти трябва само да изсипеш няколко кутии грах и моркови и да приготвиш спагетите.

— Какви спагети?

— Farfalline, най-добрите спагети за телешко.

— Направи една голяма кана кафе преди да тръгнеш, Чарли. Писна ми Филарджи да се оплаква от кафето на Дон.

— Добре. Ще се видим сутринта.

Чарли направи кафето, след това излезе от къщата и се качи в шевролета. Беше един и пет посред нощ. Нямаше никакво движение. Щеше да пристигне на крайбрежието около четири часа и трийсет минути, да подремне малко и да тръгне обратно с Айрин в шест часа сутринта. Щеше да уговори с Поп как да поддържат връзка. На път за Брентууд можаха да обмислят с Айрин при какви условия ще върнат Филарджи на Прици. Не биваше да забравя да вземе тежка гумена палка, защото не искаше да нарани Дом или Водопроводчика. Те бяха просто изпълнители и добри момчета. Той и Айрин ще трябва да намерят място, където да държат Филарджи, докато траят преговорите. Трябва да поговори с Филарджи, горкият обречен кучи син, и да му внуши надежда. Трябва да подхранват у него илюзията, че те прекарват Прици и всичко ще се нареди чудесно. С горчивина си спомни, че губи Бруклин, спортния справочник, Поп и всичко друго, от което имаше нужда, но, по дяволите, той имаше нещо по-добро дори от парите, когато заложи на Айрин. Имаше Айрин. След като сключеха сделката с Прици, щяха да се оправят, където и да отидеха. Така многократно отлаганият откуп щеше да бъде получен, а Филарджи, без съмнение, щеше да бъде арестуван и осъден накрая, след като го пуснат и уведомят полицията. По дяволите, Филарджи беше възрастен човек, може би шейсет и три годишен и през целия си живот досега беше обирал само каймака.

Всичко зависеше от Поп. Ако успеха да се измъкнат от цялата тази история, без да падне и косъм от главите им, той и Айрин трябваше да сключат много трудна сделка, а след това Поп трябваше да измами Прици. Господи, как мразеше да прави бизнес с такива непочтени хора. Никога не бяха мислили, че това ще бъде най-тежкият ден в живота им. Слава Богу, че Поп беше най-непочтеният от всички тях, повече и от дон Корадо. Поп имаше мозък за седем сицилианци. Кажеха ли му „А“, той моментално разбираше, че трябва да го чете като „Я“, но винаги беше готов да превключи на истинското значение на „А“, да разграничи истинското от фалшивото значение, което той щеше да прочете като „М“.

Влезе в апартамента тихичко. Въпреки това Айрин се събуди.

— Хей, Чарли, ти ли си? — извика тя.

— Не ставай. Спи. Ще тръгнем в шест часа.

— За къде?

— Поп се обади и…

— Запали лампата, не мога да те чуя.

Той щракна ключа. Айрин беше седнала в леглото и красивите й оголени гърди предизвикателно се показваха под завивките.

— Господи, Айрин, имаш чудно хубави гърди.

Перейти на страницу:

Похожие книги