Анджело отвори вратата и пропусна Винсънт да влезе пръв. Дон Корадо редеше сложен пасианс от три колоди карти. Той погледна към тях.
— Какво се е случило? — попита той.
Винсънт се строполи на един стол.
— Не изглеждаш добре, Винсънт — каза баща му. — Няма значение какво е станало. Анджело ще ми разкаже. Мини през хола и отиди в спалнята да се съблечеш и да легнеш. Наспи се добре тази нощ. Утре ще говорим.
Анджело помогна на Винсънт да се изправи.
— Чувствам се отвратително, Поп — призна той.
Той се обърна и като тътреше краката си, излезе от стаята.
Когато вратата се затвори, Дон Корадо погледна Анджело.
— Някой запали „Градините на Палермо“ — съобщи Анджело. — Точно преди това са пречукали Зинго Попалуш. Намерихме го в колата на Винсънт пред сградата.
— Кой го е направил?
— Бока.
— Защо?
Анджело разказа на дон Корадо какво беше говорил Винсънт на срещата в наетата заседателна зала в банката в центъра на града.
— Той обиди Бока пред всички кланове, Бока трябваше да запази честта си. Те ще му го върнат.
— Колко души попаднаха в пожара?
— Винсънт остави хората на Ед да броят заедно с ченгетата и пожарната. Няма да разберем, докато не изгасят пожара. Може би утре.
— Колко мислиш че са?
— Имаше много хора, Корадо. Всички тичаха към предната врата, когато ние тръгнахме да излизаме през задната. Може би стотина души, а може да са и няколко стотици.
— Сводниците си отмъщават така — проговори дон Корадо, без да повишава глас.
Ако някой друг слушаше, би помислил, че той не изпитва нищо. Но Анджело знаеше, че Корадо страда много от обидата, нанесена на честта, и очакваше последствията.
— Винсънт го обиди пред семействата, така че Бока изчака всички наши хора с жените и дъщерите си да се съберат на едно място и предизвика пожар. Какво ще кажат тези, които вървят по гайдата на Бока за стореното от него. Там бяха видни политици и петима съдии. Имаше поне трима сакати на масите онази вечер. Какво биха казали те, ако трябва да подкрепят Бока?
— Корадо, никой няма да обвини Бока за пожара. Никой не може да докаже кой го е предизвикал и дали е бил умишлен или случаен пожар.
— А ще оправдаят ли убийството на младия грък Попалуш от Бока, заради нанесената му обида от Винсънт, бос и мой син? Ти вярваш ли в това, Анджело?
— Това е емоционалната страна, Корадо. Те ще оправдаят Бока, ако ние го обвиним в убийство.
— Какво ще стане, ако го обвиним за пожара?
— За това няма да го подкрепят. Те са честни, въпреки че не всички са наши приятели. Някои поддържат Бока. Ще искат доказателства.
— Тогава ще изчакаме няколко месеца. Когато Чарли се върне — защото аз ще сключа сделка с Чарли, а той ще приеме — искам хората около Бока да започнат да умират от „нещастни“ случаи и „неизличими“ заболявания. Чак когато Бока остане сам, заобиколен от нови хора, а някои от тях ще бъдат наши, за да сме в течение на работата му — ще насъскаме полицията в осем или десет щата срещу него и ще се погрижим да получи от нашия съдия няколко поредни присъди по закона Ман за петдесетина години във федералния затвор. За това няма да се нуждаем от подкрепата на семействата, защото никой не би могъл да докаже, че Бока е виновен за пожара.
Осемдесет и девет души загинаха от пожара в „Градините на Палермо“. Двеста и седемнадесет получиха тежки обгаряния, четирима ослепяха. Като по чудо конгресмените и съдиите излязоха невредими от огъня. Хората на Ед Прици посъветваха оцелелите да подадат иск срещу собствениците на „Градините на Палермо“, но съгласно дарение от 1943 година на нейните „анонимни“ собственици, сградата беше притежание на фондацията на благословения орден Decima Manovale, организация с идеална цел на религиозни аскети, дали обет за вярност към бедността.
На пожара в „Градините на Палермо“ имаше повече ченгета, отколкото пожарникари: присъстваше лично комисарят Митганг, униформени и цивилни шефове, капитани, детективи, полицаи от пътната полиция и обикновени граждани. Полицейският корпус, шефът на униформената полиция, Винсънт Мълкуийн, началникът на детективите Джо Магуир и главният инспектор Джон Кълърс стояха настрана от множеството други полицаи и пожарникари, а зад тях — тълпа от няколко хиляди забавляващи се граждани.
— Как си представяте това? — попита Митганг риторично?
— Мога да ви кажа откъде ще започнем, комисарю — каза Магуир.
— Не можем да смятаме, че Прици сами са запалили пожара, за да получат застраховката. Това е един от малкото начини да се спечелят много пари, който те не са прилагали досега, защото големците им са били там. Не, сър. Пожарът има връзка със случая Калхейн.
— Защо?
— Някой, едно, а може би и всички семейства, притискат Прици да ни предаде убиеца. Сто процента е сигурно, че Прици са отвлекли Филарджи, а който го е отвлякъл, е убил и Вики Калхейн.
— Мръсно копеле — каза началникът Кълърс.
— Кой е направил следващата крачка? — попита Митганг.
