— Тук сме, за да почетем моя син — каза просто дон Корадо. — Той ще ни напусне — гостите възкликнаха потресени, — за да отиде да живее в къща, струваща 925 000 долара с изглед към собственото му игрище за голф в Лас Вегас, Невада. От ваше и от мое име, пожелавам ти от все сърце, Винсънт, да бъдеш здрав и Бог да те благослови. На сбогуване ти поднасям този скромен подарък, израз на общото ни уважение, за който вие всички вложихте своята лепта с любов — пълен комплект от сребърни стикове за голф и петстотин от любимите ти мексикански пури.
Той се усмихна. Гостите аплодираха. Сам Фалконе и Уили Лестато се появиха на подиума, залитайки под тежестта на огромната по размери торба за голф от слонова кожа, в която се побираха повече стикове за голф, отколкото бяха запалените факли на празника на Свети Андрей през цялата 1754 година; Фил Витимидзаре ги следваше, балансирайки с двайсет кутии пури.
Замаяни от Джилиано Рицо, зашеметени от неочакваната новина за преместването на Боса, гостите на банкета изведнъж бяха върнати към реалността от този материален израз на уважение скочиха на крака, за да откликнат така, както реагираха на маестро Рици.
Страхотният изблик на любов и огромната човешка тълпа тласнаха стотици от тях към сцената, като протягаха ръце да го докоснат и поздравят, а тримата, които донесоха подаръците, изведоха внимателно и бързо дон Корадо от залата.
Тримата caporegime влязоха в ролите си. Те обкръжиха Винсънт и завикаха на хората:
— По дяволите, върнете се по местата си — крещеше Роко Сестеро, като слизаше от подиума.
— Да не мислите, че това е зоологическа градина — рече Таркуин Гароне.
— Отдръпнете се! Хайде сядайте, за Бога! — викаше Сал Прици.
Тълпата бавно се оттегли назад. Когато и последният участник седна на мястото си, Винсънт стана и ги поздрави.
Внезапно една жена се появи в дъното на залата и изпищя:
— Пожар!
Изведнъж стената зад нея избухна в пламъци. Огнените езици започнаха да обхващат източната стена отвсякъде — откъм задната част на голямата зала към подиума.
— Хайде! — извика Винсънт. Той сграбчи ръката на дъщеря си и я повлече след себе си, бягайки към задната врата. Роко Сестеро го последва, бутайки жена си. Анджело Партана пробяга бързо през сцената към вратата, следван от Сал Прици и съпругата му, а близко след тях и Таркуин Гароне. Водещите избързаха и си пробиха път, като събориха двама келнери. Когато стигнаха коридора и изскочиха на улицата, Гароне спря, сложи ръка на устата си и извика след тях:
— Връщам се за сестра си.
Никой не го видя повече.
— Сал — каза Винсънт, — заведи жените в колата. Роко, остани с мен и Анджело. Колата е отпред.
Те притичаха към черния Линкълн. Винсънт и Анджело се сместиха на задната седалка. Роко седна отпред при шофьора.
— Хей — извика той на Попалуш, седнал зад кормилото, — тръгвай!
Попалуш седеше безучастен. Той дори не поглеждаше към пожара. Роко се втренчи в него.
— Мръсна работа, шефе — каза той. — Някой е убил Зинго.
— Какво?
— Той е мъртъв. Извадили са му окото.
— Тогава някой е запалил пожара нарочно — извика Винсънт.
Стотици ужасени, изплашени хора се изливаха от „Градините на Палермо“, обвити в черен дим, който плътно ги обграждаше като чума.
— Те са убили Зинго, за да разберем, че пожарът е заради нас. Прав ли съм, Анджело?
— Да, така е. Прав си! Роко, по дяволите, избутай Зинго и ни изведи оттук.
Той се протегна и отвори вратата до трупа. Роко го избута на улицата и седна зад кормилото. Колата бавно потегли през замаяната тълпа и профуча нататък.
— Закарай ме при баща ми и после се обади по телефона на Ед да извика линейки. И да обработиш пресата, за да не излезе че е масова сеч между банди. Господи, не мога да повярвам, че някой ще ни причини това. Кой би могъл да го направи, Анджело?
— Успокой се, Винсънт, не забравяй, че имаш кръвно. Ще говорим, когато стигнем при баща ти.
— Слушай, Роко — каза Винсънт, — най-напред се обади да докарат няколко бойци в къщата на дон Корадо. Който е убил Попалуш тази вечер и запалил гадния пожар, може да се опита да застреля и дон Корадо.
— Ще поставим цялата къща в готовност — отвърна Роко.
— Слушай, Роко. Първото нещо, което ще направиш, е да поставиш шест момчета на телефона, които да се обадят из целия град, за да разберем кой направи това. После ще изведем баща ми извън града и ще ги пратим по дяволите.
Винсънт и Анджело се изкачваха бавно по каменните стъпала до входната врата на къщата на Сестеро. Винсънт дишаше тежко, а лицето му бе като сива маска, надяната на главата му. Извади голяма връзка ключове от джоба си и отключи вратата. Един човек изтича към тях със заредена пушка, готов да ги изхвърли, но Анджело каза:
— Добре, добре, Фредо. Босът е.
Божичко, шефе, извинявай — рече пазачът. — Няма осветление, затова реших да не рискувам.
— Добре постъпваш — похвали го Винсънт, минавайки край него.
Двамата се изкачиха по високата стълба на първия етаж. Винсънт се облегна на стената, докато Анджело чукаше на вратата на дон Корадо.
— Аз съм, Корадо, Анджело. С Винсънт сме.
Чуха гласа на стареца, който ги покани да влязат.
